Жива ли е европейската мечта

публикувано на 11.05.10 в 09:13

\r\nНа 10 май се проведе кръгла маса на тема: „60 години след Декларацията на Шуман - жива ли е още европейската мечта”.

Снимка: БГНЕС

Световната финансова и икономическа криза постави на изпитание европейския проект за обединена Европа 60 години след появата му. Бързото намиране на изход с общ финансов стабилизиращ евромеханизъм тези дни обаче доказва, че европейската мечта за един интегриран модел, основан на солидарността, справедливостта, просперитета и единството в разнообразието, е жива. На кръгла маса в София по повод 60 годишнината на проекта ЕС с участието на посланиците на Испания и Германия у нас, депутати и експерти обсъдиха актуалните проблеми и предизвикателствата пред общността днес.

„Събитията в Гърция показаха нарастваща нужда от нова форма на Европейско икономическо управление, което да защитава стабилността на еврото и да намали обсега на рисковани атаки за страни-членки, които са в икономическо затруднение – заяви българският евродепутат в Групата на ЕНП и председател на Съюза на европейските федералисти Андрей Ковачев, според когото икономическата интеграция е от важните елементи за бъдещето развитие на европейския проект след Лисабонския договор, който влезе в сила от 1 декември 2009 г. – Европейското икономическо управление се нуждае от реформа – подчерта той. – Пактът за стабилност и растеж трябва да бъде подсилен и разширен, за да стигне отвъд границите на прост бюджетен контрол и структурни въпроси. Нужен е и Европейски финансов надзор и контрол върху националните статистики, а и върху рейтинговите агенции” – убеден е още Ковачев.

Според българския евродепутат едно от предизвикателствата пред ЕС е общата европейска идентичност, която да не противоречи на националната.

„Всички европейски граждани делят една обща история, култура и ценности. Една споделена европейска идентичност би било естествено следствие – посочи Андрей Ковачев. – Има много инициативи, които ни помагат за тази цел, а именно – Европейската столица на културата, която всяка година изтъква богатото наследство на нашия континент; програмата Еразмус, която позволява на милиони млади европейци да учат в университети навсякъде из континента. Факт е, че повечето граждани се идентифицират със собствената си страна, отколкото с ЕС. Разбира се, националната държава ще остане и принципите на субсидиарност и пропорционалност ще я пазят. Ние като европейски федералисти апелираме за по-добро разбиране на Европейския съюз. Европейското образование също е важно за интеграцията, смята Ковачев. Образованието по историята, функцията и ролята на ЕС трябва да започне в нашите училища, не в специализирани курсове в университетите – предложи той. – Трябва да окуражаваме всички политици от страните-членки, от нашите правителства и местни образователни власти, да се отворят към хората и да бъдат по-откровени и честни относно членството в ЕС. Наясно съм с работата, която някои НПО в България правят в това отношение. Трябва да погледнем и към Франция и Германия като примери за инициативите по общи учебници. Изцяло подкрепям предложението на Съюза на европейските федералисти за проектите за паневропейски исторически учебник, които са отворени и към държави извън ЕС.”

Не по-малко важно обаче е и помирението на различните еврорегиони поради историческо наследство и добрите междусъседски отношения, убеден е Ковачев.

„Инициативи като тези биха помогнали за поставяне на началото на съвместно честване с нашите съседи на общото ни европейско наследство и история – посочи той. – Шуман и Моне споделяха виждането, че следвоенното разбирателство и помирение заедно с политически съюз могат да се осъществят само след приктическо взаимодействие, което да създаде силни връзки на икономическо равнище. След като се е постигнало толкова много на икономическо ниво, страните-членки и Комисията трябва да направят повече за насърчаване на европейския дух и да окуражават помирението между европейските региони, където напрежения и неразбирателства по исторически въпроси нарушават добрите междусъседски отношения.”

Андрей Ковачев смята още, че създаването на европейски политически партии е много важна стъпка за просперитета на ЕС. „Като позволим на нашите граждани да гласуват за паневропейска листа, като например за кандидати на ЕНП или ПЕС, ще създадем по-добро познание за съществуването на европейски политически партии, така и за демократизацията на техните вътрешни структури, обясни той. – Друго изменение, което бихме искал да видим, е директното избиране на Президента на ЕС, така че да се увеличи демократичната отговорност и представителността на тази важна позиция”, предложи Ковачев.

По публикацията работи: Татяна Обретенова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!