Пламен Илиев – един успял българин в Канада

„Веднъж птичето каца на рамото ти” гласи стара поговорка, която ни напомня да не пропускаме възможностите, подарени ни от живота. Такава възможност за младия Пламен Илиев се оказва заминаването му за Канада. „Това беше златен шанс за мен и за съпругата ми да се реализираме професионално”, споделя той. Пламен е инженер по микроелектроника и както сам обяснява, това е специалност в сферата на високите технологии, която изисква огромни инвестиции, непосилни за компаниите в България, та дори и в Европа. „Професорите ни се шегуваха, че ни учат за висококвалифицирани безработни и това не беше много насърчително”, спомня си Пламен. Затова когато се открива пред него шансът да замине, той не се колебае изобщо.

„Заминах с работна виза – разказва Пламен. - Една канадска фирма дойде в България да интервюира млади, перспективни инженери и мои приятели ме записаха. Така се случи, че мен взеха, а те останаха. Другата изненада беше, когато вече бях там и канадците ми изпратиха попълнени формуляри да кандидатствам за оставане в страната. Аз мислех върху възможността да остана, но докато още се чудех, те ми изпратиха формулярите. Още не съм убеден дали искам да остана до края на живота си в Канада. Фактите показват, че моите планове стават невалидни в момента, в който реша да ги имам. А животът ми се нарежда по-добре, отколкото съм го планирал. Така че, аз насочвам генералната посока, а другото се нарежда от само себе си.”

Така вече повече от десет години Пламен и съпругата му живеят в Канада. Малцина канадци са чували нещо за страната ни, но това пък донякъде има и своите предимства, защото липсват негативните наслоявания срещу българите, с каквито Пламен се е сблъсквал в Европа. Канада е страна, която приема и поощрява запазването на културната идентичност. Доказателство за това са отпусканите държавни пари за различните общности, в това число и за българската.

„Канада си остава най-емигрантската държава, която познавам – категоричен е Пламен. - Това го твърдя не поради някакъв фалшив вторичен патриотизъм, а защото съм пътувал много из Европа. Работил съм за белгийска фирма и съм пътувал из Белгия, Франция, Германия, Люксембург, Холандия и това са страните, които мога да кажа, че познавам. Те не са така отворени за емигранти както Канада, която ги приема с отворени обятия. Държавата е създала различни възможности с цел да направи прехода им към новия живот максимално улеснен и да се справят с културния шок, с който се сблъскват. Има създадени специални агенции за това. В момента, в който кацнеш на летището, се назначава специален човек, който те води за ръка като малко дете и ти казва къде трябва да отидеш, какво да направиш, за да си извадиш здравна карта и т.н. Всъщност се оказва, че за моите познати културният шок идва, когато те се върнат след 5 години в България. Защото всички знаем, че на хубавото лесно се свиква, а на лошото – по-трудно.”

Как изглежда България в очите на човек, който повече от десет години живее извън нея?

„Изпитвам смесени чувства – признава Пламен. - Има един такъв момент, че колкото повече време минава, толкова повече човек забравя лошото. Така че човек винаги трябва да слага един филтър и да не гледа миналото с розови очила. Всички знаем израза „доброто старо време”. Не че хората искат да изкривят истината. Те физиологически са предопределени да забравят лошите неща и да помнят само хубавите. Това е лошо за българина, защото винаги гледа с носталгия назад, вместо с оптимизъм напред. Това е едното, което ми направи впечатление. Другото е, че идвайки от една икономика, която стимулира интензивната работа с високо качество, аз не спирам да бъда шокиран от това, че в София е трудно да си намериш място в кафене по обяд в сряда. Това за мен е културен шок.”

За възможността си да се реализира професионално и за личното си удовлетворение Пламен разказва:

„Аз смятам, че съм един рядко щастлив човек. Предпочитам животът ми да протече така, както протече, вместо да спечеля шестица от тотото. Професията, която имам, ме храни вече 10 години в чужбина и общо имам 15 години професионален стаж. Затова смятам, че съм спечелил повече отколкото, ако бях спечелил от тотото. Непрекъснато различни кризи удрят индустрията, в която работя, но аз съм един от малцината, които успяват да си намерят работа. Имам приятели, които половин-една година не могат да си намерят работа. Познавам хора, които не ми отстъпват в професионално отношение, просто е въпрос на шанс. Може би ми помага и това, че владея английски, френски и руски език. Има хора, които веднъж ги съкращават и това е голяма драма за тях, а аз съм минал четири пъти през това. Но благодарение на специалността, която получих в България, успявам да се реализирам тук. Аз съм благодарен за това и го оценявам. Затова не си прекъсвам по никакъв начин връзките с България.”

„България ми липсва и винаги ще е така, докато съм жив”, споделя Пламен. Той не престава да се интересува от процесите, които протичат в страната. Освен българи, в Канада той има за приятели и много хора от различни националности.

„Аз лично съм човек космополит. Обичам да говоря различни езици, да контактувам с различни хора – казва Пламен. - Вкъщи със съпругата ми спазваме всички традиционни български празници. Следя по интернет, слушам новини и чета вестници. И когато Великден е на различна дата от католическия, ние си вземаме почивен ден на нашия празник. Спазваме всички ритуали както сме научени и които бихме предали и на нашите деца. Но това не означава, че аз не съм отворен и за канадския поглед върху света. Ето, например напоследък станах голям почитател на хокея. Там това е „религия”, както в България е футболът. Аз съм отворен и се опитвам да бъда космополит.”

Споделете

Пламен Илиев – един успял българин в Канада

Още от категорията

Радио България влезе в класните стаи

Румен Радев: Будител може да бъде всеки, който смирено служи на народа си

Установена е връзка с четирима от търсените българи в района на Валенсия

Антарктида е моторът на климатичните промени

България днес - 4 ноември 2024 г.

България днес - 5 ноември 2024 г.

Българско Национално Радио