Селският събор е един от най-големите и чакани празници. Провежда се на дата, важна за историята на населеното място. Корените на тази традиция са далече назад в годините, но за нея в никакъв случай не можем да говорим в минало време. В много селища датите на това ежегодно събитие не са променяни от столетие, че и по-дълго. Предлагаме на вниманието ви един малък паралел между традиция и съвременност, събрани в шумния и пъстър традиционен селски събор.
„Събор се сбира” – така започват много народни песни, които разказват за този шумен, пъстър и многолюден празник. Събор се сбира и до днес в последната неделя на определен месец, неделята около важен църковен празник или просто ден, който със сигурност не е работен – винаги по едно и също време на годината.
В основата са родовите срещи и курбаните в чест на светеца-покровител. Някога тези срещи ставали извън селото и започвали с принасянето на жертва в т.нар. „светилище”. То било разположено на специално място – често под вековен дъб или друго нарочно избрано дърво, параклис и т.н. В близост до тези стари светилища по-късно се изграждат християнски храмове, а мястото на събора се запазва. В малкото село Пирин, разположено в подножието на едноименната планина, селският събор от незапомнени времена се провежда на едно и също място. Там има малка църква, която е построена от първите заселници на селото. Те са избрали да живеят високо в планината, за да са по-добре защитени. По-късно водните източници намалели и това принудило хората да се преместят в една котловина наблизо. Днес малкото останали жители на село Пирин и големите им фамилии, пръснати по четирите краища на света, се събират веднъж годишно.
Това се случва на храмовия празник на малката църква, разположена на голяма височина извън селото. Някога с каруци, днес – с автобуси и леки коли, хората занасят в местността всичко необходимо. Храна, напитки, шарени черги и покривки – разполагат ги под сянката на дърветата. Всяка фамилия има определено дърво, под което се събира. А пространството близо до църквата се оставя свободно – за музикантите, които ще свирят и за хорото. По-късно вечерта празникът се пренася в центъра на селото и по къщите.
В зависимост от начина на живот, климатичните условия и поминъка на селището, времето на съборите е различно. Предпочитани са датите през есента – когато реколтата е прибрана, житото е в хамбарите, в бъчвите започва да кипи виното. Много от съборите са през пролетта и в началото на лятото – преди усилния полски труд. Независимо от календарното място на събора, подготовката за него започвала много преди това. Къщата, двора, дори пространството пред дома – всичко трябвало да е готово за гостите. По традиция се събирал целият род, близки, чийто произход е от същото село, както и много гости. От сандъци и ракли се изваждали новите завивки и се изнасяли на слънце. Защото тези, които идват отдалече, непременно ще останат ден-два. Хората приготвяли и най-новите си дрехи.
Независимо от промените в начина на живот и до днес съборът е повод да се постегне дома, да се укрепят циментовите пътеки по двора, да се подреди цветната градина. Ако поразровим детските спомени на няколко поколения българи, ще видим, че дори и на потомствените граждани им се е случвало да попадат неведнъж сред суматохата на селския празник. Те ще разкажат за големите трапези на двора – защото вкъщи не могат да се побере шумната компания от гости и роднини. Незабравима е и гледката на легените със студена вода, в която се охлаждат различни напитки – защото няма хладилник, който да побере всичко. А и пространството в кухнята е заето от купища хляб, огромни съдове със салати и всичко необходимо за неизменната скара. Както винаги, най-щастливи са децата – заради панаира, който се устройва в центъра на селото. И заради портмонето с дребни пари, които баба и дядо специално са приготвили. Традиция е и гостите да дават монети на най-малките, което прави възможностите за забавления още по-големи. Въртележки, стрелбища, виенско колело, захарен памук и захарни фигурки на клечка – тези неща днес не могат да се видят никъде другаде. Някога занаятчии и сарачи пътували по селата, като точно знаели кога и къде има събор. Тяхното присъствие там било възможност – понякога единствена, хората да се снабдят с определени вещи и сечива. Днес наследниците на пътуващите търговци предлагат всякакви стоки – на селски събор можеш да си купиш дрехи, обувки, покъщнина, бижута, козметика и парфюмерия... Непременно се организира и малък фолклорен концерт. А в някои общини, в деня на селския събор се провеждат различни фестивали, дори конкурси. Оказва се, че тази традиция не само е изключително устойчива, но може да побере в себе си всички приятни страни на живота. Дори съвременните средства за комуникация не са в състояние да изместят потребността от шумната и многолюдна селска среща. Все по-често в различни форуми и социални мрежи в интернет ще срещнем съобщения, които приканват българите, пръснати по света, да планират времето си така, че да си бъдат у дома за големия празник и да преживеят още веднъж пъстрите детски спомени.
Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Ясно
Разкъсана облачност