Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Археологически находки в Търновград

Средновековни монети и накити, намерени при тазгодишните проучвания.
Снимка: Венета Павлова
На пресконференция в София проф. Николай Овчаров разказа за резултатите от разкопките в манастирския комплекс „Св.Св. Петър и Павел” в старата столица Велико Търново. Известният археолог ръководи проучванията там вече трета година заедно с доц. д-р Хитко Вачев от Регионалния исторически музей.

„Църквата „Св. Св. Петър и Павел” е построена заедно с манастира към нея в началото на XIII век, по времето на цар Калоян – отбеляза проф. Овчаров. – Тя е била поръчана от неговата съпруга Ана-Мария, дъщеря на унгарския крал. В началото е била и патриаршески храм. Именно в него е приета унията с Римската католическа църква. По-късно вече, след победата на православието в страната, при наследниците на Иван-Асен ІІ, църковната власт е изместена в храма „Възнесение Господне”. Но в 1393 година, след падането на Търновград при османското нашествие, отново за една година тя става патриаршески център. Патриарх Евтимий служи в нея в последната година преди заточението си. След като е ликвидиран статутът на Българската патриаршия, храмът е седалище на българските митрополити чак до края на IXX век.”

В хода на тригодишните проучвания археолозите откриха още една църква. Тя носи името на Св. Иван Рилски. Неговите мощи в продължение на столетия са били пазени в храма. В некропола около двете църкви досега са разкрити над 200 погребения. В тях са намерени 840 монети, 24 сребърни и 7 златни пръстена, 20 сребърни и 10 златни обици, близо 200 сребърни и бронзови копчета от дрехи, богата керамика. И още – сребърен обков и декоративни закопчалки за ръкописни книги, доказващи оживената книжовна дейност в старопрестолния град. Открити са и останки от тъкани, които дават представа за облеклото на българските аристократи, включително на царските родственици. При сегашните разкопки са намерени 7 златни византийски монети от първата половина на XIII век, сечени при император Йоан Ватаци. Те са с много високо качество на изработката, били са изключително скъпи навремето, а и днес. Върху тях има графити. Един от тях гласи „на Смило” – очевидно собственикът на монетата я е надписал, за да се знае чия е. Археолозите допускат, че златото е било скрито по време на разправата с униатите през 40-те години на XIII век. Тогава е имало убийства на привърженици на Римската църква, вероятно затова монетите са били заровени и не са били потърсени впоследствие. На пресконференцията бяха показани и сребърни наушници - великолепно произведение на търновските бижутери, сребърен прешлен за вретено, сребърен пръстен с грифон, златна мъжка обица. Много интересна за учените е дамска златна обица с красиви орнаменти. В двата й края са изобразени двуглави орли. Право да носят този символ са имали висшите български аристократи.

© Снимка: Венета Павлова

Проф. Овчаров

„И още един паметник – става дума за бронзова плочка от тока за колан, на която има великолепно изображение на лъв – продължава Николай Овчаров. – Находката е интересна, защото е от втората половина на XIV век. Знаехме, че по времето
на цар Иван Шишман лъвът се превръща
в държавна емблема, има го върху монети от неговото време. Разбира се, има
изображения на лъвове и в по-старите
столици Плиска и Преслав, но именно в
последните години на българската
средновековна държава лъвът става
неин символ.”

Археолозите са открили и останки от най-ранния под на храма „Св. Св. Петър и Павел” – от XIII век. Той е бил покрит с красива мозайка от италиански и гръцки мрамори. „Подобни са подовете на „Сан Клементе” в Рим, на най-големите църкви от XIII - XIV век в Константинопол. Сега ние виждаме какъв е бил първоначалният блясък на тази църква” – споделя проф. Овчаров. Периодът XV - XVII век също е бил проучван. Намерен е епископски гроб, както и свидетелства за материалната култура на българите, живели по това време. „Открихме силна социална диференциация, очевидно тогава е имало заможна търговска прослойка в града” – посочва д-р Хитко Вачев.

По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50

Фалшифициране на исторически и културни ценности "замърсява" науката

Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..

публикувано на 18.10.24 в 09:25

Цял квартал от XIII – XIV век, подобен на Града на хобитите, откриха археолози в Перперикон

Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..

публикувано на 08.10.24 в 19:34