В Националния исторически музей е открита изложбата “Съкровищата на одриските воини”. Одрисите са едно от най-мощните тракийски племена – от над 80 известни в историята. За пръв път се споменават от старогръцкия историк Херодот. Повод е походът на персийския цар Дарий І срещу скитите. Тогава Дарий прекосил от юг на север днешните български земи, минавайки през териториите, в които живеели одрисите. Те са и първите, които успяват да формират силна тракийска държава, и заслугата за това се приписва на владетеля им Терес. Както пише друг историк – Тукидид, Терес пръв създал обширното им царство, което заемало по-голямата част от Древна Тракия след оттеглянето на персите. Всъщност, на север царството им стигало чак до устието на река Дунав.

Шлем с надпис “На Севт” и сребърен съд с позлата във формата на мида, края на ІV в.пр.н.е., “Голяма Косматка” при Шипка.

Ето какво разказва в интервю за Радио България ст.н.с. Гаврил Лазов, куратор на изложбата: “Първите одриски владетели от края на VІ – началото на V век пр.н.е. започват да устройват своята териториална цялост, когато след кратки сблъсъци със скитите на североизток успяват да ги отблъснат, да стабилизират границата. И с един политически акт, при който има династическа сватба между тракийски владетел и принцеса от скитски произход, се сключва примирие. Така границата на североизток е определена и траките стават по-спокойни за гърба си. Тогава те започват да обединяват племената, които са на запад и на юг от тях. Независими остават тракийските племена сатри и беси, които живеят в Родопите. След като установяват територията си, одрисите започват да изграждат и свои по-големи средищни центрове. Знае се, че един от могъщите одриски владетели, Котис І /383-359 г. пр. Хр./, обикалял своята страна и там, където видел места сенчести, с богати води, изграждал зали за пиршества, в които водил разговори със своите сановници и извършвал жертвоприношения. Може би подобна резиденция проучваме в момента под ръководството на д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей, на връх Кози Грамади в Средна гора.”

Тази резиденция е била използвана от одриските царе Аматок ІІ и Терес ІІ, управлявали след Котис. Простирала се е на площ 4 декара. Градена е на около 1200 метра надморска височина от огромни, безупречно издялани каменни блокове. Любопитно е как те са били пренесени до мястото на градежа.

Керамичен съд, ІV в.пр.н.е. – с. Тополчане, Сливенско.

Колкото до одриската държава, тя просъществувала около пет века. В изложбата за този период разказват близо 300 експоната – притежание на Националния исторически музей, Националния археологически музей и музеите в Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Сливен, Казанлък и Нова Загора. Посетителите могат да видят предмети, принадлежали на тракийски аристократи и техните семейства, военачалници и личната гвардия на владетелите. Сред тях са великолепни произведения на тракийското изкуство: богато орнаментирани сребърни и златни съдове, сребърни наколенници, златни накити. И още: шлемове, брони, копия, мечове, красива рисувана керамика. Някои от предметите са открити сравнително наскоро – като златния венец, изящните сребърни ритони и съдове от богато погребение на знатен тракиец, намерени преди няколко години между ямболските села Маломирово и Златиница.

Сребърен ритон с позлата, открит между Маломирово и Златиница, ІV в.пр.Хр.

Снимки: Венета Павлова