„Самолетът се облита, както се казва на авиационен език, от един от най-добрите пилоти по това време – героят от Балканската война Радул Милков – разказва Веселина Чакърова. – Комисията, която наблюдава полета, заключава, че конструкцията „Експрес”, преименувана по-късно на „Йорданов-1”, е годна за летене и я признава за първия български самолет, а 19-годишния Асен Христов Йорданов - за първия български авиоконструктор. Няколко години по-късно, през 1921 г. в САЩ се организира конкурс за обиколка на земното кълбо със самолет. Разбирайки за конкурса, Асен Йорданов, който още на 16 години завършва училището на Блерио за пилоти във Франция, решава да участва. Конкурсът за съжаление пропада, но младият Асен остава в страната на неограничените възможности и решава да преследва мечтата си. Започва своята кариера като чирак в различни авиационни фирми. Постепенно успява да стане конструктор, след това тест пилот във фирмата „Къртис-Райт”, до момента, в който основава собствена авиационна корпорация “Jordanoff aviation company”, която работи изключително добре с Военновъздушните и Военноморските сили на САЩ. Така той успява да реализира мечтата си - да бъде авиоконструктор. За съжаление не в България.”
Веселина Чакърова признава, че на бюрото й, до снимката на дъщеря й е и тази на Асен Йорданов, защото за нея той е олицетворение на българския гений. Историята на авиацията в България започва на практика три години по-рано. През 1912 година, само 9 години след първия полет на братята Райт, Георги Божинов създава конструкция, която не е могла по това време да бъде патентована в родината му и той заминава за Франция, където това се случва. Дори му предлагат този самолет да бъде серийно-строен там, но поради патриотични възгледи Божинов отказва и се завръща в България. За съжаление това е в навечерието на Първата световна война и правителството няма възможност да го подпомогне. Така самолетът му става реалност едва през 1925 година. Музеят на авиацията пази и до днес този самолет, който разкрива в най-малките детайли, как са изглеждали летателните машини от онова време. Следващата стъпка е серийното производство.
„Едва от 1926 година в Казанлък започва да функционира Държавната аеропланна работилница, където се създават много серии на самолетите ДАР – обяснява Веселина Чакърова. – Това са самолети, които се използват от българските ВВС. По-късно в Казанлък от 1930 година, съвместно с италианската фирма Капрони, започва строителството на друга конструкция. В производството й се изявяват много родни инженери като Кирил Петков, невероятният Цветан Лазаров, който малко по-късно през 1947 година създава първия напълно български серийно строен самолет – „Лаз 7”.
Той е произведен в две серии - първата от 160 бройки, а втората от 150 за нуждите на ВВС. „Лаз 7” е и последният серийно-строен самолет в страната ни. Строителството му приключва през 1954 година и оттогава до сега в нашия музей се съхранява само паметта за самолетостроенето в България.”
Музеят на авиацията в Крумово притежава няколко уникални самолета какъвто е хидропланът „Арадо 196 А3 Акула”. Той е произведен през 1937 г. в Германия и е доставен в България през 1943 г. Предназначен е за борба с подводни и надводни лодки. Друг уникат е спускаемият апарат на космическия кораб „Съюз 33”, с който през 1979 г. е осъществен полетът на първия български космонавт Георги Иванов. Сред интересните експонати е и българският „Лаз 7”, конструиран от проф. Цветан Лазаров. Като макет може да бъде видяно и най-новото попълнение в българските ВВС - вертолетът „Кугар 701”. Веселина Чакърова с болка признава, че е щастлива, че се занимава с миналото и историята на самолетостроенето в България, защото днес за настояще и бъдеще на този отрасъл в авиацията не може да се говори.
„Това е един изискващ много инвестиции бранш, който в момента се ръководи от доста по-богати от нашата страна държави – казва тя. - Може би, ако някога през 1954 година самолетостроенето по една или друга причина не е било преустановено, щяхме да имаме някакви традиции днес, но по мое скромно мнение към днешна дата не може да говорим за самолетостроене в България.”
На 22 септември 1908 г. е провъзгласена Независимостта на България. След най-дръзкия самостоятелен акт в българската история – Съединението на Източна Румелия и Княжество България, българите отново демонстрират силата на единството и вярата в..
Бюст - паметник на водача на ВМРО – Иван Михайлов бе открит в Градската градина на Благоевград. Инициатор за поставянето е и новата политическа емиграция от Македония, предава Радио Благоевград. Бюстът е дело на скулптора Александър Хайтов...
Православната църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен. Празникът чества чудодейното откриване на Голгота в Йерусалим на кръста върху който е бил разпнат Исус Христос. Това е един от 12-те големи християнски празници през годината. При..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..