На 17 септември Българската православната църква почита паметта на света мъченица София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов. Те загинали в жестоки мъчения за Христовата вяра през 126 г. по време на римския император Адриан.

Животът на София бил изпълнен със смирение и добри дела, в постоянна хармония с името й, което означава „премъдрост Божия”. Дъщерите й носели имената на основните християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Скоро след раждането на най-малката, София останала вдовица, но успяла да възпита дъщерите си в духа на тези добродетели. Девойките били пример за благородство и чистота. Мълвата за тях бързо достигнала до ушите на самия император Адриан, ожесточен гонител на християните. Той не закъснял да разпореди майката и дъщерите да бъдат незабавно доведени в двореца. На въпросите на владетеля за произхода и вярата им мъдрата майка отговорила: „Аз съм християнка! Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля. С това име се хвалят и моите три дъщери!”

Отговорът на София стъписал императора и той я изпратил заедно с дъщерите й при знатната римлянка Паладия, за да изпита вярата им със светски изкушения. София използвала краткия си престой при нея, за да окуражава дъщерите си и денем и нощем: „Бог няма да ви остави в страданията за Неговото име и ще бъде неотлъчно с вас при всички ваши мъки.” Благодарение на тези думи дъщерите й не се поколебали да поемат по пътя на мъченичеството. След три дни Адриан ги повикал на съд. Как ли не ги увещавал да изоставят вярата си и да се поклонят пред езическата богиня Артемида: “Деца, виждам красотата ви и щадя младостта ви. Ако ме послушате, ще ви нарека мои деца.” В отговор трите сестри в един глас казали: “Наш баща е Бог, Който живее на небесата. Той се грижи за нас. Ние искаме да бъдем обичани от Него, желаем да се наричаме Негови истински деца. Ние се покланяме Нему и пазим Неговите заповеди...”

Удивен от тяхната непоколебимост, императорът запитал София за възрастта им: “Първата ми дъщеря - Вяра е на 12 години. Втората - Надежда е на 10, а третата - Любов на 9 – отвърнала майката.”
Адриан напразно се опитвал да склони всяка от една от сестрите да отстъпи от вярата си. Подлагал ги една след друга на най-страшни мъчения, а те с усмивка на лице понасяли всяко едно от тях и оставали невредими. Нищо не било в състояние да сломи вярата им. Накрая с радост и благодарност приели смъртта в името на Спасителя.

Майката взела телата на рожбите си и ги погребала извън града, на висок хълм и прекарала три дни край гроба им в молитва. На третия ден издъхнала убедена, че отива при дъщерите си. Погребали я заедно с Вяра, Надежда и Любов. През 777 г. мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов били пренесени в Елзас, Франция. Днес църквата почита София като светица редом с трите й дъщери.