На 14 септември се навършват 80 години от рождението на големия български писател Антон Дончев. Той е сред най-известните ни автори на историческа проза. Книгите му осветяват съдбоносни моменти от българското минало, включително пренасянето на богомилската средновековна ерес в Западна Европа. Най-известният му и превеждан в чужбина роман “Време разделно” разказва за насилствена ислямизация на българи в Родопите през XVII век. “Антон Дончев има усета на Омир за разбирането и на българи, и на турци, чувството на почит пред неустрашимата вяра и отприщената дива енергия и на едните, и на другите” – пише в. „Ню Йорк таймс” за книгата. Според издателя и критика Иван Гранитски, Антон Дончев наследява една силна традиция в българската литература, в която белетристът е не само майстор на изящното слово, но и своеобразен духовен наставник на своето време:

„Антон Дончев се опитва да отговори и, според мен, дава много дълбоки отговори, на най-важните въпроси, свързани с нашето национално развитие – каза Гранитски за Радио България. - Как така се случва този мистичен миг, в който преди около 1300 години нашите предци траки, прабългари и славяни заравят оръжията и създават нашата държава? Откъде идват те, какво става през вековете, когато на историческата сцена освен тези три важни етноса, които сплавят съвременната българска нация, се включват и лонгобарди, печенези, кумани и т.н?  И какво именно става във врящото историческо гърне за тези 13 века държава. Той ни помага да си обясним чрез невидимите тенденции в историческото ни развитие защо сме такива, накъде отиваме, каква е бъдещата ни съдба. Разбира се, има и много други въпроси, но най-важни според мен са неговите историко-философски разсъждения за съдбата на българския народ.”

„Историческият автор, ако е честен, ако иска да си отваря очите, вижда по какви пътища са се движели народите, кръстопътищата, които навремето народът му не е видял. И понякога със скръб, понякога с изненада открива какви беди са се случили заради това, че хората не са забелязали завоите, които ги чакат – споделя Антон Дончев в интервю за Радио България. - Историческият писател е толкова точен, колкото футуролозите, които предсказват какво ще се случи след 50, след 100 години. Виждате колко мнения има за неща, които са станали в България преди 15-20 години. Представете си колко са мненията за събития отпреди хиляда години, да кажем. За онова време сведенията, които имаме за нашата история, в 90 на сто от случаите са от чужди източници. Изисква се огромно усилие да осветите, доколкото можете, тази фреска на времето. Представете си една зала, цялата изписана със сцени от историята, и вие с една свещ пристъпвате край стените, виждате битки, хора. Но, след като я обходите, много неща ви стават ясни.”

Писателят не може, колкото и да се мъчи, да скрие любовта си, понякога лошите си чувства към герои и страници от миналото, и така в края на краищата внушава на читателите своята оценка, твърди Антон Дончев. „Но много важно е да обича хората, за които пише, по простата причина, че литературата се ражда в момента на четенето на книгата. Той трябва да помни, че читателите са негови съавтори. И ако книгите му не бъдат прочетени, ще си останат купища от хартия. Трябва да познава своята аудитория, за да има представа какъв е шансът посланията му да стигнат до хората. Затова не съм се оставял на някаква първична страст да разказвам така, както аз си искам, а винаги съм разговарял със своите читатели. Голямото щастие на българските писатели допреди 30-40 години е това, че те имаха една огромна четяща публика, която сега доста намаля, но не е и изчезнала.”