Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Антон Дончев: „Читателите за мен са съавтори”

80-годишнината на писателя бе повод за среща с него на 13 септември в Българското национално радио. Антон Дончев подари на библиотеката на радиото 12 тома със свои произведения. На снимката: генералният директор на Радиото Валери Тодоров приема дарението.
Снимка: Венета Павлова

На 14 септември се навършват 80 години от рождението на големия български писател Антон Дончев. Той е сред най-известните ни автори на историческа проза. Книгите му осветяват съдбоносни моменти от българското минало, включително пренасянето на богомилската средновековна ерес в Западна Европа. Най-известният му и превеждан в чужбина роман “Време разделно” разказва за насилствена ислямизация на българи в Родопите през XVII век. “Антон Дончев има усета на Омир за разбирането и на българи, и на турци, чувството на почит пред неустрашимата вяра и отприщената дива енергия и на едните, и на другите” – пише в. „Ню Йорк таймс” за книгата. Според издателя и критика Иван Гранитски, Антон Дончев наследява една силна традиция в българската литература, в която белетристът е не само майстор на изящното слово, но и своеобразен духовен наставник на своето време:

„Антон Дончев се опитва да отговори и, според мен, дава много дълбоки отговори, на най-важните въпроси, свързани с нашето национално развитие – каза Гранитски за Радио България. - Как така се случва този мистичен миг, в който преди около 1300 години нашите предци траки, прабългари и славяни заравят оръжията и създават нашата държава? Откъде идват те, какво става през вековете, когато на историческата сцена освен тези три важни етноса, които сплавят съвременната българска нация, се включват и лонгобарди, печенези, кумани и т.н?  И какво именно става във врящото историческо гърне за тези 13 века държава. Той ни помага да си обясним чрез невидимите тенденции в историческото ни развитие защо сме такива, накъде отиваме, каква е бъдещата ни съдба. Разбира се, има и много други въпроси, но най-важни според мен са неговите историко-философски разсъждения за съдбата на българския народ.”

„Историческият автор, ако е честен, ако иска да си отваря очите, вижда по какви пътища са се движели народите, кръстопътищата, които навремето народът му не е видял. И понякога със скръб, понякога с изненада открива какви беди са се случили заради това, че хората не са забелязали завоите, които ги чакат – споделя Антон Дончев в интервю за Радио България. - Историческият писател е толкова точен, колкото футуролозите, които предсказват какво ще се случи след 50, след 100 години. Виждате колко мнения има за неща, които са станали в България преди 15-20 години. Представете си колко са мненията за събития отпреди хиляда години, да кажем. За онова време сведенията, които имаме за нашата история, в 90 на сто от случаите са от чужди източници. Изисква се огромно усилие да осветите, доколкото можете, тази фреска на времето. Представете си една зала, цялата изписана със сцени от историята, и вие с една свещ пристъпвате край стените, виждате битки, хора. Но, след като я обходите, много неща ви стават ясни.”

Писателят не може, колкото и да се мъчи, да скрие любовта си, понякога лошите си чувства към герои и страници от миналото, и така в края на краищата внушава на читателите своята оценка, твърди Антон Дончев. „Но много важно е да обича хората, за които пише, по простата причина, че литературата се ражда в момента на четенето на книгата. Той трябва да помни, че читателите са негови съавтори. И ако книгите му не бъдат прочетени, ще си останат купища от хартия. Трябва да познава своята аудитория, за да има представа какъв е шансът посланията му да стигнат до хората. Затова не съм се оставял на някаква първична страст да разказвам така, както аз си искам, а винаги съм разговарял със своите читатели. Голямото щастие на българските писатели допреди 30-40 години е това, че те имаха една огромна четяща публика, която сега доста намаля, но не е и изчезнала.”

По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10
Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05