Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Легендарният български лъв

Знамето на четата на Филип Тотю от 1867 г.
Снимка: архив

Лъвът е национален символ на България. Изобразен е на герба ни. Нашата парична единица се нарича лев, което е старинна форма на думата “лъв”. Какво разказва българската история за “легендарния български лъв”, къде намираме негови изображения – ще научите през следващите минути в това издание на “Фолк-студио”.

Още от дълбока древност лъвът олицетворява сила и власт. Навсякъде по света го наричат “цар на животните”, а образът му е най-разпространеният атрибут на могъщество и достойнство. В митологията на много народи лъвовете са посланици на боговете, непобедими и с несломим дух. Заедно с това символизират материален успех и разкош. Лъвът въплъщава положителните качества, към които се стремят хората.

В българската народна митология лъвът също е символ на висша, божествена мощ, на благородство, спокойствие, благоразумие и справедливост. Съществува и друг образ на “царя на животните”. В много народни приказки той бива надхитрен от много по-малки и слаби животни. Може би най-разпространени са историите, в които лъвът се изправя срещу човека. И бива победен не от силата, а от ума на своя противник. Независимо от шеговитите и поучителни фолклорни умотворения, най-ярък и утвърден е образът на лъва като символ на българската държавна мощ. Може би затова лъвът присъства преди всичко в официалната култура на народа ни, като част от образа на царе и военачалници.

Според някои учени образът на лъва е пренесен в днешните ни земи на юг от Дунава заедно с други тотемни символи на прабългарите – змията, конникът, орелът. Постепенно той се утвърждава сред тях и става първостепенен. Лъвът е съхранен в народностната ни символика през всички превратности на историята.

У нас изображения на лъв се срещат в различни исторически паметници. Най-старите са върху плочи, намерени в гр. Стара Загора. Те са от IX-X век. А в известния “Чаталарски надпис” на хан Омуртаг, също от IX век, се казва: "Кан ювиги Омуртаг... обитавайки стана Плиска, направи аул на Туча... и постави в този аул четири колони, и върху колоните постави два лъва.” Лъв има и в уникалното скално изображение Мадарски конник. Средновековният барелеф е сред българските паметници в списъка на ЮНЕСКО на световното културното наследство. Лъвът присъства в символиката на българските царе – например при Иван Шишман.

През Възраждането лъвът отново е най-разпространеният български символ. Паисий Хилендарски пише в своята “История славянобългарска”, че българите имали лъв на царския печат – символ на смелостта и непобедимостта на българските войни, които се биели “като лъвове”.

За големите ни революционери от борбите срещу османското владичество Раковски, Каравелов и Левски нашата народностна идея не може да съществува без знамето, на което е изобразен лъв. Дори най-обичаният ни национален герой Васил Иванов Кунчев остава в историята като Левски /отново от думата “лъв”/.

Изображенията на лъва върху почти всички знамена на бунтовниците от Априлското въстание са доказателство, че той се възприема като национален символ. По време на подготовката на въстанието знамена с разярен лъв и заветните думи “Свобода или смърт” се изработват в четирите революционни окръга. Обикновено тази работа извършвали местните зографи или учителки. И до днес в музейните сбирки у нас се пазят много от тези знамена. В по-голямата си част те са от зелена коприна, а изображенията са рисувани или избродирани. Лъвът е в хералдическа поза, а с краката си тъпче полумесец – символа на Османската империя. Същият знак се появява на въстаническите облекла – върху калпаците и копчетата на униформите. Във фолклора, както и в художествената литература от Възраждането, малките лъвчета се наричат “левски знаци” и са неотменна част образа на революционерите. “Млади български юнаци... на чела им левски знаци, в очите им плам” – се пее в една от най-популярните български възрожденски песни.

По публикацията работи: Албена Безовска

Още от категорията

Празник на българската музика в сърцето на България

Разположен в подстъпите на Средна Стара планина, под величествените върхове Ботев и Марагидик, град Априлци събра певци, музиканти и състави . Те представиха своето изкуство на 25 юни, на сцената на читалище "Бъдеще 1984" – кв. Острец. Така очакваната..

публикувано на 28.06.22 в 11:44

Националното изложение на занаятите и изкуствата в Орешак чества половинвековен юбилей

С ретроспективната изложба “Традиция с бъдеще” Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в троянското село Орешак днес отбелязва половинвековния си юбилей. Официален гост на празника е вицепрезидентът Илияна Йотова, която заяви: "..

публикувано на 25.06.22 в 15:20

Първи Фестивал на обредния хляб край Дунава

На 25 юни, сред руините на средновековната крепост Чѐрвен край Русе ще се проведе първият Фестивал на обредния хляб, организиран от Регионалния исторически музей в града. Участниците ще покажат обредни хлябове, които са неизменна част от старинните..

публикувано на 24.06.22 в 16:15