В превратностите на историята ни българският дух оцелява, съхранен от огнища на вярата, каквито са българските манастири. Един от тях е Рилският манастир, архитектурен паметник и културна съкровищница от началото на Х век, многократно разрушаван и изграждан отново. В сегашния си вид Рилският манастир датира от ХІХ век. Целият комплекс е във формата на четириъгълник с обща площ от 8 800 кв. м. Днес той е най-голямата и най-посещаваната българска обител, съхранила паметни мигове от българската история.

© Снимка: БГНЕС

В богатата църковно-историческа сбирка на манастира се съхраняват около 250 ръкописни книги от ХІ до ХІХ в., 9000 старопечатни издания, хиляди икони, дърворезби, църковна утвар.

От това лято Рилският манастир отново има своя постоянна етнографска изложба, представяща бита на българите през вековете. Уредничката Живка Мантаркова разказва пред микрофона на Лучия Синигерска:

“След повече от 18 години прекъсване, на 15 юли бе открита нова етнографска експозиция. В една от залите сме разположили прекрасни килими от прочутите български килимарски центрове през ХІХ век. Такива центрове са били градовете Котел, Чипровци и др. До тях можете да видите ярко обагрени китеници и козяци, ръчно тъкани възглавници и различни тъкани, използвани в бита на българина в миналото. Във втората зала можете да видите експозицията от националните носии от различни етнографски области на България. Всичко е подредено сякаш в живописно хоро – с преливане на цветовете в изкусните шевици, характерни за облеклото на българката в миналото. Тя ги е тъкала и везала с много любов и ги е носила с много дух и гордост. Експонатите в изложбата са от ХІХ и ХХ век. Достъп до тези спомени от вековете има всеки посетител, който иска да се докосне до българското национално етнографско богатство.”

© Снимка: БГНЕС

Основан през Х в., Рилският манастир е свидетел на възхода на България по време на българските царе Борис Първи (852г. – 889 г.), покръстил българите в християнска вяра и въвел славянската писменост, и на неговия син Симеон Велики (893 – 927 г.), при който българската духовност и книжнина разцъфтяват. След ХІV век, по време на петвековното турско робство, Рилският манастир се превръща в огнище на книжовност и твърдина на българската вяра. През 1961 г. той е обявен за национален музей и по-късно вписан и в листата на ЮНЕСКО като паметник на културата със световно значение. За основател на манастира се смята Свети Йоан (или Иван) Рилски (876-946 г.), светец-покровител на България, избрал отшелничеството за своя съдба. Посетителите могат да видят пещерата, в която той е живял. В средата на ХV век тленните останки на светеца са погребани в манастирските предели. Твърди се, че те и до днес правят чудеса. Затова поклонението пред тях не стихва. Рилският манастир е посещаван не само от българи. Това духовно средище привлича вниманието и на много чужденци, желаещи да опознаят страната ни.

© Снимка: Уикипедия

Хрельовата кула е най-старата запазена част от манастира, изградена около 1335 г.

“Към Рилската света обител се стичат групи и хора от цял свят – свидетелства уредничката на етнографската експозиция Живка Мантаркова. – Дори да са само за 2-3 дни в България, те непременно посещават Рилския манастир, тази световна културна и духовна съкровищница. Освен етнографската експозиция и Църковно-историческия музей, през активния туристически сезон ние всекидневно отваряме и манастирското стопанство. Там посетителите могат да видят старата манастирска фурна, мелницата, както и различни съдове, свързани с бита на монасите. Отворена за гости е и Хрельовата кула – най-старата запазена част в манастира, изградена от камък около 1335 г. от местния феодал севастократор Хрелю. А на последния етаж на кулата се намира прекрасният параклис “Преображение Господне” с впечатляващи стенописи и оригинална иконография”, добавя Живка Мантаркова.