„Понякога сънувам разговори на чужди езици. И най-често увещавам някого да направи нещо.” Сигурно много разузнавачи биха разпознали себе си в тези думи на Иван Пенков. През 2002 г. г-н Пенков завършва професионалната си кариера като заместник-директор на Българското военно разузнаване. След близо трийсет години работа в разузнаването, нарушеният сън е само част от последиците, които оставят своя отпечатък върху живота му. Той самият не се наема да определи кога му е било по-трудно – в началническия кабинет или като редови разузнавач. Дейността на редовия разузнавач обикновено се развива в чужда страна, далеч от всичко онова, с което човек е израснал и свикнал в ежедневието си до този момент.

Иван Пенков си припомня какво е да си разузнавач в чужбина. „Имам много изгубени приятелства с хора зад граница – започва разказа си той. – За да стана приятел с някого, обикновено имаше две причини. Едната е, че същността на работата ми го изисква, защото създаването на контакти е много важна част от дейността на разузнавача. Другата причина за тези приятелства е, че наистина понякога откриваш в даден човек качества, които ти допадат. Виждаш, че и той те харесва. Приема те като приятел. Трудността идва, когато разузнавателният интерес се прекрати и тези приятелства не могат да продължат повече. Налага го служебният интерес. И тогава идва разочарованието, защото губиш хора, които са вярвали в теб. Ти си се привързал към тях, а в един момент започваш да се държиш странно като отбягваш всякакви срещи. Това трудно се обяснява. Не можеш да разкриеш истината за себе си и така идват низ от разочарования.”

Създадените в чужбина приятелства са само част от методите, които се използват в разузнаването. Ако някой си мисли, че любов към приключенията и владеенето на чужд език са достатъчни да стане разузнавач, ще остане разочарован. Преди да получи първата си задача зад граница като разузнавач, Иван Пенков преминава двегодишно обучение в специална разузнавателна школа в България. Освен военна и езикова подготовка, тук се провежда и обучение, което е извън стандартите на всички други учебни заведения. Например, съществува цяла наука за това как се установяват контакти с хора и как да се развиват и „закрепват” тези контакти. Мнозина сигурно ще се учудят, че толкова естествено на пръв поглед действие изисква специално обучение. Бъдещите разузнавачи обаче преминават през редица практически занятия преди да получат увереността на истински професионалисти.

Иван Пенков разкрива тайната на едно такова упражнение: „Една от задачите е да се проникне в учреждение, където има интересна и важна информация. Това се нарича „обект на проникване”. Разузнавачът трябва да положи усилие и да установи контакт с някого от това учреждение. Понякога дори може да се стигне и до комични ситуации, но няма друг начин – обяснява г-н Пенков. – Как да се застане до входа на институцията, как да се набележи човек и да се влезе в контакт с него? И всичко трябва да бъде така естествено, че да не предизвика никакво подозрение. А това изобщо не е лесно. Да накараш случаен човек за много кратко време да ти повярва, че ти съвсем добронамерено му предлагаш да се запознаете и искаш утре да се видите отново – това е много специфично изживяване и честа практика при разузнавача. Дейността на разузнавача обикновено е извън страната, в която се е родил, образовал и получил необходимата професионална подготовка. Той работи в обстановка на ограничения зад граница и дейността му по принцип е преследвана от службите за сигурност на тази страна. Затова разузнавачът трябва във всеки един момент да знае дали е под контрол на нейните органи за сигурност. Това също подлежи на специално обучение в школата за подготовка. Едно от най-сложните умения е да се разкрива ”външно наблюдение”. Много е сложно в един многомилионен град да разбереш дали си обект на преследване и следене, но разузнавачите се научават на това изкуство.”

Едва ли могат да се изброят книгите и филмите, в които главният герой е разузнавач. „Шпионският” жанр в литературата и киното превърна разузнавачите в някакви свръхестествени същества. В действителност да работиш в чужда страна, а дори най-близките ти хора да не знаят какво точно е истинското ти занимание, може би е най-тъжната страна на тази професия. Иван Пенков е преминал и през това изпитание.

„Разузнавачът е сам в изпълнението на своите задачи зад граница. Той не ги споделя с жена си, с децата си. Те познават само неговия външен живот, който може да бъде например дипломатически. В този смисъл – разсъждава Инав Пенков – човек може да се почувства доста самотен и това често влияе на отношенията с най-близките. Жената на разузнавача може да се досеща с какво се занимава съпругът й. Тя страда от това, че той не споделя и дори може да го приеме като липса на доверие към нея. А това в никакъв случай не е така. В професията ни има и разводи. Не може да се каже, че животът на разузнавача е щастлив.” Иван Пенков е от малкото изключения в това отношение. Щастлив е със семейството си, преминало заедно с него през онези „тайни” времена от живота му на професионален разузнавач до днес. И само понякога сънува разговори на чужди езици, в които увещава някого да направи нещо...