Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Легенди и вярвания за православни светци

Сретение господне - малкият Исус е представен на Господ
Снимка: архив
Господ е върховният повелител на всичко живо по Земята. Той се грижи да има ред и наказва всеки, който го нарушава. Господ създава, но и разрушава. В народните приказки той е белобрад старец, който живее на небето, заедно с ангелите. В началото слизал често на земята, за да учи хората на различни неща. Показвал на мъжете как да орат и сеят, а на жените как да вършат къщната работа. Понякога се преструвал на беден пътник с окъсани дрехи и празна торба. Потропвал на нечия врата и ако стопаните били добри хора, помагал им във всички техни неволи. А с душите на праведните строял манастир на небето. Така се разказва в народните приказки. В българския фолклор са намерили място и много легенди за християнски светци.

За разлика от християнската представа, според която светците са изцяло положителни личности, достойни единствено за почит и подражание, във фолклора те често имат човешки качества. Понякога дори негативни. Да пожелаеш зло дори и на врага си се счита за грях в неписания морален кодекс на патриархалния българин. Независимо дали клетвата е изречена на глас или е останала само в мислите на човека, тя рано или късно ще причини зло на самия него. В българския фолклор обаче има много приказки, в които светци, или самия Господ отмъщават с клетви и зложелания. Ето накратко една от тях. В нея главен герой е не кой да е, а самата Богородица.
Рождество Христово

 

2010-10-08-015_2.jpg
Св. Йоан Кръстител

Имало едно време мома Мария. Тя родила Исус Христос в една плевня, дето имало и добитък. А сред добитъка – вол и катър. Волът риел с рогата си слама върху новороденото, за да го скрие и защити. А катърът – обратно. С муцуната си разравял сламата, та да се види малкият и да го открият царските войски. Затова Господ го проклел: “Всички животни да се множат, само катърът – не”. С дните след раждането на Христос е свързана и друга приказна история, получила широко разпространение. Тръгнала Божията майка да търси кръстник на детето си. Срещнала св. Никола и го поканила. Той отказал, защото малкият целият горял в огън. Тръгнала по-нататък майката и срещнала св. Василий. Светецът отказал по същата причина - страх го било от огъня. Накрая св.Иван /или свети Йоан/ се съгласил да кръсти млада Бога.

Когато родила сина си, Мария го сложила в златна люлка и тръгнала към гората. Докато търсела подходящо място, всички дървета й се кланяли. Едно не сторило поклон и тя го проклела. Намерила Богородица златен габър и вързала люлката. Всички дървета притихнали, не смеели с листо да помръднат, за да не събудят младенеца. Трепетликата, обаче, продължила да трепка с листа. Затова била обречена вечно да трепери. Замлъкнали зверове и птици. Само кукувицата не спряла да кука и събудила детето. Божията майка я проклела да снася яйцата си по чуждите гнезда и другите птици да отглеждат потомството й, а тя да е винаги сама. Разбира се, не са малко и приказките за безкрайната доброта и милост на Богородица. “Богородичка, милна, та драга”, както я наричат във фолклора.

2010-10-08-014_1.jpg
Снимка: Венета Николова
Св. Никола

Според народните представи, светците Атанас, Илия, Никола, Иван, Рангел и Петър били братя-юнаци. Те решили да си поделят света помежду си. На Никола се паднало "по море да ходи, гемии да крепи", както се пее в една народна песен. Икони на светеца и до днес се вграждат в плавателните съдове, с вярата, че ще ги закриля, когато изпаднат в беда. Другият брат Иван /или Йоан/ станал покровител на кумството и приятелството, на побратимите и богомолците. Денят на Свети Йоан, известен като Ивановден и до днес се почита в контекста на това народно схващане за него. На Атанас поверили ледовете и снеговете, а на Илия летните гръмотевици и светкавици. Петър взел ключовете от рая и седнал пред вратите му – да отваря и затваря пътя пред душите. На свети Рангел се паднали душите на мъртвите. Рангел е фолклорното име на Свети Архангел Михаил. На много места в България се прави курбан в деня на християнския празник на светеца.

2010-10-08-016_1.jpg
Св. Петка

Много приказни истории са посветени и на християнската светица Петка Епиватска. Легендата разказва, че още съвсем малка Света Петка чула божието слово и посветила живота си на Христос. Преследвана за вярата си дълги години, тя дошла по нашите земи, където гоненията не спирали. Веднъж Света Петка видяла пещера и се скрила в нея. Потерята, която я преследвала отминала и тя си замесила питка с брашното, което носела със себе си в малка торбичка. Запалила огън в една от нишите на пещерата и видяла, че димът излиза от друго място. Така разбрала, че пещерата има и друг изход. Опекла си питката, отчупила парче от нея, но в този момент дочула отново потерята и побегнала през дупката в пещерата, която сам Бог й показал. Влезли преследвачите, видели горещата питка. Един от тях посегнал да си отчупи от хляба, но той се вкаменил. И до днес, ако отидете в пещерата, разположена близо до гр.Трън ще се намери възрастен човек, който да ви разкаже легендата и дори да ви покаже вкамененото парче хляб и следите от стъпките на светицата. От тавана на пещерата капе вода, за която казват, че са сълзите на Света Петка и притежават лечебна сила. Това е светена вода. В народните вярвания Света Петка се почита като покровителка на женските дейности. Затова в деня на светицата жените не трябва да работят. На някои места се вярва, че св.Петка се явява в образа на змия на тези, които не спазват забраната.

Още от категорията

Зашив с възпроизведени оригинали на мотиви от автентични мъжки ризи от гр. Алфатар. Началото на ХХ век. Снимка: НЧ „Български искрици 2016“ – град Добрич

Международен конкурс издирва съхранени български везбени мотиви

Народно читалище „Български искрици 2016“ в град Добрич организира международен конкурс за автентичен или възпроизведен оригинал на везбен мотив. До 15 декември 2021 г. участниците трябва да представят образец, който е част от орнаменталната украса на..

публикувано на 17.10.21 в 09:35
Димо Каракехайов

Димо Каракехайов: Традицията на таханджийството, предавана от поколение на поколение

Димо Каракехайов от Ивайловград е трето поколение таханджия. На въпроса на Радио България, защо Ивайловград е единствената област в страната, където се отглежда сусам, 33-годишният предприемач отговори: „Защото Ивайловград е една от най-южните..

публикувано на 23.09.21 в 12:46

Фолклорен ансамбъл „Дикани“ отбелязва първото си десетилетие

Многобройни концерти, престижни награди, хиляди пропътувани километри за изяви у нас и в чужбина, и може би най-важното – огромно богатство от автентични народни песни и колекция от старинни носии… Това е равносметката за пътя, който е извървял..

публикувано на 21.09.21 в 13:35