Според младия режисьор Йосиф Аструков пътят на всеки творец е низ от повратни моменти. Той е дипломиран физик. Следвал е за кратко драматургия в първия експериментален клас в Националната академия за театрално и филмово изкуство, където по-късно завършва и режисура. Има две самостоятелни фотоизложби, десетина късометражни филма и много идеи за още сценарии, книги, изложби:
„Първата повратна точка в живота ми беше, когато изведнъж започнах да пиша – споделя Йосиф Аструков. - Беше почти несъзнателно. Чувствах се доста странно, защото сякаш в един момент нещо се „отключи”. Никога не съм предполагал, че ще стана писател. Мисля, че истинското творчество се крие точно в такива неочаквани импулси. Започнах с писане на кратки разкази, събрах ги в една книжка, наречена „Вакуум” и я издадох на мои разноски. Имах идеи и за сценарии. Постепенно продължиха да се трупат кратки произведения. Нещата, които пиша, макар да нямат рима, имат ритъм. Аз не ги наричам стихове, а просто кратки произведения. Преди година-две събрах всичките си „хайку” произведения. Исках да издам втора книга, но в момента това е невъзможно, затова я публикувах в електронна версия. Мисля си дори, че в много случаи това е по-удачен и по-устойчив вариант.”

Година преди да започне да следва режисура, Йосиф Аструков вече снима първия си игрален филм. Продължителността му е около двайсет минути. Сценарият също е негов, а актьорите са му приятели. Днес авторът споделя, че вижда доста от грешките, които е допуснал в някогашния си проект. Смята след време, ако има възможност, да се върне отново към този първи опит и да направи нова версия, този път по съвсем различен начин. Първата си фотоизложба Йосиф Аструков сам определя като експериментална. Тя обединява фотографии и някои от стиховете му „хайку”.

„Хайку” е една литературна форма, която стана много популярна в последно време на Запад, защото погрешно се смята, че не се изискват някакви умения, за да я пишеш – разсъждава младият творец. - Ако някой има възможност да чуе как звучи истинското „хайку” на японски език, сигурно няма да се правят така масово експерименти в този жанр. Според мен има няколко вида „хайку”. Едно от тях е точно като снимка. То има някаква описателно-съзерцателна стойност, плюс емоцията, която дава, също както една снимка. Сега когато се връщам назад към първата изложба, виждам, че това са били първите ми успешни снимки. Много от тях се харесаха на публиката. За други си мисля, че са няколко нива под това, което в момента мога да правя. Но това е нормално. Човек се развива. Хубавото беше, че се съчетаваха два вида изкуство – фотография и поезия. Така различните хора намираха различни неща в двете форми. Това ми даде възможност да видя как едно произведение се приема субективно, което е неизбежно – констатира Йосиф Аструков. - Едни хора възприемат повече визията, излъчвана от фотографиите, а други – написаните думи. И асоциациите, които правят, също са различни. По време на изложбата представих прожекция от диапозитиви. За края бях оставил една серия от смешни надписи от улиците, които съм снимал в продължение на няколко години. Когато ги гледаха, хората много се забавляваха и така дойде идеята за втората ми изложба. Тя беше чисто тематична – изцяло само снимките със „смешните надписи.”

Повечето от фотографиите на Йосиф Аструков могат да разказват отделни свои истории. В цяла серия от снимки той е уловил танца на тялото. И това свое пристрастие Йосиф отдава на един от повратните моменти в живота си:
„Може да се каже, че стана случайно. Имах приятелка, която се занимаваше със съвременен танц. Така попаднах в средата на хора, свързани с танца и най-естественото беше да започна да снимам. В момента вече работя с няколко малки екипа от танцьори. Те правят свои собствени танцови представления, а аз работя върху осветлението за тях.”

През последните години пространството на интернет мрежата като че ли „открадна” зрителите от киносалоните и театрите, и посетителите от изложбените зали. Но именно на тази виртуална сцена една фотография може да бъде видяна в най-малките й детайли. Разгледайте снимките, направени от Йосиф Аструков /www.iosifastrukov.eu/. В тях ще откриете повечето от нещата, които ни заобикалят ежедневно, но ще е трудно да се откъснете от изненадващата красота, която е уловил в тях авторът.

Снимките са предоставени от Йосиф Аструков