Фенери от тикви, страховити маски, сладкиши за малчуганите, смразяващи истории за призраци – такива са най-честите асоциации, свързани с празника Вси светии или Хелоуин. В действителност ритуалите около този ден водят началото си от древните чествания на келтската Нова година (в навечерието на 1-ви ноември). Келтите вярвали, че през нощта срещу празника се отварят вратите на отвъдния свят и се маскирали, за да изплашат духовете. През VIII век, с цел да освободи хората от езическите обреди и страха от демоните, католическата църква определя 1-ви ноември за ден на Всички Светии. До тогава празникът бил подвижен и се отбелязвал от цялото християнско общество в първата неделя след Петдесетница, в началото на лятото. Два века по-късно католическата църква обявила 2 ноември за Ден на покойниците. Въпреки наложилите се християнски разбирания за отвъдния свят, потомците на келтите в Англия продължили да гонят духове и вещици в навечерието на Вси светии. С течение на времето трите празника се слели в т. нар. Хелоуин. Хелоуинската еуфория достигнала кулминацията си през ХХ век с комерсиализирането на празника в Съединените щати, Великобритания и Холандия. В него участват най-вече деца, в костюми на скелети, вампири и вещици и обикалят домовете за лакомства. Католическата църква предупреждава, че Хелоуин може да насочи човек към лошата и тъмна страна на живота. За да разграничат християнските празници Вси светии и Деня на покойниците някои католически свещеници връщат вечерната молитва в навечерието на празника. Те подновяват, по подобие на Великденската среднощна Литургия, процесиите със запалени свещи и показват връзката на вярващите християни със светлия и свят мир на Възкръсналия Спасител Исус Христос.

© Снимка: БГНЕС

От няколко години насам Хелоуин намира все повече почитатели и в България. Подобно на американските си връстници, маскирани като вещици и демони деца обикалят Софийските квартали в търсене на мистични приключения. Този празник, по думите на отец Никанор от Гигинския манастир се възприема твърде лесно от подрастващите. “Той е един маскарад. У нас той изобщо не идва като ден на Всички Светии, а като Хелоуин. Фенерите от тиква са изпразнени от каквото и да било християнско съдържание на празника. Празникът Всички Светии е свързан с почитането на паметта на хората, чрез които божията благодат слиза на земята. Те, чрез своя свят живот са ни дали пример и са ни учили на вярата. Това са Светите апостоли, пророци, мъченици, преподобни, безсребреници, чудотворци. Те са дарове на Светия дух Божий. Като почитаме тяхната памет със специален ден за Всички Светии, ние празнуваме изкуплението и спасението на човешкия род, извършено от Иисус Христос. Тези свети хора, са сред нас от началото на човешката история. И днес ги има, защото без тях нямаше да има и земя и щеше да настъпи истински Апокалипсис."

© Снимка: БГНЕС

Наред с празника Всички Светии, който се чества по традиция от целия православен свят в първата неделя след Петдесетница, Българската православна църква почита и Неделя на Всички български светии (втората неделя след Петдесетница). Това е най-новият, подвижен празник в нашия църковен календар. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Българските светци имат особено значение за народа ни като закрилници и пазители на вярата и добродетелите ни. Според отец Никанор спазването на християнските обичаи и традиции са особено важни когато в сърцевината им се крие истинската духовност.“Сърцевината е животът чрез Христа. Тези обичаи изразяват именно този живот, който е духовен, но и материално – телесен. Човешката личност се състои както от душа, така и от тяло, което участва в молитвата. И душата и тялото ни се спасяват еднакво, защото както душата, така и тялото ни ще бъде спасено и възкресено. Затова обичаят обвива духовния живот и има смисъл само тогава когато го изразява. Той е нещо много по-голямо и по-сериозно от това, което възприемаме. В тази връзка копирането на подобни празници като Хелоуин ни прави причастни към скрития зад тях тъмен свят и макар и на игра. Когато човек не е защитен от Божията благодат той става уязвим и се превръща в лесна плячка на тъмните сили.”