Свети великомъченик Мина бил египтянин и служил във войската по време на римските императори Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Подобно на своите предшественици, те били отявлени гонители на християните и издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Като научил за това, Мина, който бил християнин, захвърлил оръжието си и се оттеглил в планинската пустош, отдаден на пост и молитва в служба на Бога. Веднъж, по време на голям езически празник, той слязъл в града и призовал тълпата да изостави идолите и да повярва в Бога и Спасителя на човешкия род. Подложили светеца на нечовешки мъчения, но той все оцелявал, а вярата му карала мъчителите да измислят все по-жестоки страдания. Накрая го отвели извън града, където отсекли главата му, запалили голям огън и хвърлили тялото му в него. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца. Пренесли ги в Александрия и ги погребали с почести. След време на мястото била построена църква в името на светия мъченик. Там станали множество чудеса.

Православната църква отбелязва паметта на свети Мина на 11 ноември (24.11.по стар стил). Хората го почитат като светец, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва. Недалеч от София се намира единственият манастир, носещ името на светеца. На същото място още от римско време имало манастир. Смята се, че той имал 40 параклиса, като някои от тях носели имената на апостолите Петър и Павел, на св. Николай Мирликийски, на светиите Козма и Дамян. По време на кръстоносните походи и османските нашествия комплексът, който бил част от Софийската Мала Света гора (пръстен от манастири около днешната ни столица), бил разрушен и заличен.
Легендата разказва, как възрастна жена, която благодарение на виденията си открила над сто заличени църкви и манастири, насочила местните жители към останките на някогашната света обител. Когато разкопали на посоченото място, хората открили части от кръст и кадилница, които сега се пазят в Църковно-историческия музей.

Честването на празника на Свети Мина започва още в навечерието на 10 ноември. Отслужва се тържествена вечерня, манастирът остава отворен през цялата нощ, а потокът от хора, дошли от цялата страна, не секва. Всеки от тях, затаил болката си или едва сдържащ благодарността си, търпеливо чака ред пред чудотворната икона на светеца. "Това е едно доказателство, че пристъпват с искрена вяра", казва младият отец Петров от манастира “Св.Мина”. – Всеки със своята болка се обръща към светеца. Много често се случва бездетни съпрузи да молят за рожба. Идват и хора, които не са задомени, с надеждата Св. Мина да им помогне да намерят спътник в живота. Често се случва да идват хора и да записват благодарствени Свети литургии, за да изкажат благодарността си към светеца и към Бога най-вече, защото чудесата прави Бог, благодарение на застъпничеството на Светеца."

Твърди се, че чудотворната икона в манастира е донесена от самия автор през петдесетте години на миналия век. Това е руският художник Михаил Малецки, който по това време работил по реставрацията във Военно-историческия музей. Той разказал, че насън му се явил войн с копие и щит и му заповядал да бъде нарисуван. Мълвата гласи, че чудесата тръгват от поставянето на иконата в манастира. Вярва се, че иконата помага за изцелението от тежки болести, както и за всякакви житейски несгоди. "Много хора идват, особено през почивните дни – казва служителка в храма. – През седмицата също – от сутрин до вечер. Много млади хора идват, помолват се пред чудотворната икона и след това пак идват, за да благодарят."