Има едно място по българското Черноморие, което се радва на повишено внимание от страна на туристите дори и през зимата. Това е община Шабла. На територията й са разположени три влажни зони, превърнали се в зимно убежище на десетки застрашени видове птици, в т.ч. и на цялата световна популация на червеногушата гъска. През студените месеци, когато в крайморските ни курорти настъпва призрачно затишие, община Шабла посреща автобуси с чуждестранни орнитолози и природолюбители, въоръжени с „тежък арсенал” от фотоапарати, видеокамери, бинокли и пр. Но преди да се отправят към влажните зони, зимните посетители се отбиват в едно романтично кътче, вдадено навътре в морето, където времето сякаш е спряло. Там, обвеян от ветрове и легенди, увенчан от кръжащи във въздуха гларуси, ги очаква Шабленският фар.
Най-старият фар по българското Черноморие се намира на най-източната точка на България – нос Шабла. Астрономическата Нова година тук настъпва по-рано, отколкото в останалата част на страната. Така че навръх 31 декември фарът ще навлезе в новата 2011 г. с цели 19 минути по-рано от София, която отстои на около 550 км. западно от него. Навигационният ориентир, боядисан в тъмночервени и бели хоризонтални ивици, е една от най-любопитните забележителности по северното ни крайбрежие. Твърди се, че е бил построен по модела на едно от Седемте чудеса на света – прословутия Александрийския фар, който бил разрушен от земетресение през средновековието. За разлика от него обаче шабленският фар е успял да оцелее през превратностите на времето и природните стихии. Наричат го още „пясъчния фар”, защото предпазва корабите от затъване в измамните морски плитчини, простиращи се между нос Шабла и близкото рибарско селце Тюленово. Светлинките, които се излъчват от върха на 32 метровата му кула, мигат на всеки 25 секунди, изпращайки сигнали на 17 морски мили навътре в морето.
В сегашния си вид фарът съществува от 1856 г. Тогава е бил възстановен и пуснат в експлоатация на мястото на по-старо навигационно съоръжение, издигнато около стотина години по-рано. Но има сведения, че от нос Шабла са били излъчвани светлинни сигнали още от дълбока древност, когато Черноморието ни било кръстопът на мореплаватели и търговци от целия регион. „Днес, въпреки развитието на навигационните технологии, не всички плавателни съдове разполагат с GPS – системи, а и районът е опасен, заради подводните рифове. Така че фарът не е просто сантиментален спомен, а необходимост” – обяснява Илиян Христакиев от общинската администрация на Шабла. Подобно на повечето морски фарове у нас и шабленският е пуснат в експлоатация и впоследствие стопанисван от френското дружество „Compagnie des Phares de l’Empire Ottoman” в средата на XIX век, когато България е все още под османско владичество.
„Във фаровата кула има вграден монограм на султан Абдул Меджит, който управлявал османската империя по това време – разказва Илиян Христакиев. - А такива монограми са се вграждали в постройки с изключително важно значение за империята! Любопитното е, че въпреки че е най-високият светлинен ориентир по нашите брегове, е бил построен лесно и бързо, а разходите по издигането му са били многократно по-малки в сравнение с останалите ни морски фарове. Това е така, защото буквално на няколко метра от фара през IV-VI век са се издигали стените на късноримска крепост, която е послужила като източник на строителен материал за изграждането му.”
Нос Шабла е бил населяван още от древността. Според исторически източници, тук в непосредствена близост до фара преди повече от 2 хилядолетия е имало пристанищен град на име Кария. От него до наши дни е останало единствено името, с което е наречена местността и изникналото преди години малко рибарско селище с ниски постройки и колоритна кръчма, предлагаща вкусни специалитети от прясно уловена риба. На юг от фара попадаме сред девствени, недокоснати от човешка ръка морски пейзажи. Причудливите скали край село Тюленово таят безброй пещери, които допреди 15-ина години приютяваха колония от тюлени. Наблизо като на длан се разгръща един от най-дивите и красиви плажове по нашето Черноморие. В района на нос Шабла често се извиват страховити и изключително живописни морски бури – за радост на художници и фотографи, които не се уморяват да рисуват и запечатват на лента гигантските вълни, разбиващи се с чудовищен грохот в отвесния бряг.
В далечната 1901 г. разрушително земетресение разтърсва района, нанасяйки сериозни щети на близките населени места. Фарът обаче остава почти невредим. Единствено кулата му се напуква и е стегната с метални обръчи, които стоят и до днес. Шабленският фар си има и своя тайна. През 1996 г., когато отбелязват 140-годишнината му, хората, които стопанисват съоръжението, заровили в основата му послание към бъдещите поколения, което ще бъде отворено чак през 2056 г., когато фарът ще навърши 200 години.
Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си . Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути,..
Лятото може да е незабравимо не само с почивка край морето, а и с разходка до дивите плажове на Дунава. Всяко от градчетата по бреговете на голямата река си има своето място, където човек може да разпъне чадър и да стъпи върху фините речните пясъци...
След дългогодишна разруха, един от емблематичните мостове, строени от майстора зидар Кольо Фичето, е готов отново да посреща туристи. Беленският мост е построен над река Янтра през 1865 - 1867 г. по нареждане на валията на Дунавския..
Разкъсана облачност
Ясно