Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Сребърна хурка, златно вретено

Какво е символичното значение на хурката и вретеното в българските традиции? Защо в народните песни, приказки и легенди те често са сребърни или златни? От какво предпазват и какво е мястото им в народните обичаи и обреди?

“Сребърна хурка си ти, Русанке, златно вретено – Стояне” – се казва в текста на една любовна народна песен. В случая хурката и вретеното са използвани като символи, заради неразривната връзка между тях. Още по-дълбок е символът на благородните метали. Както в редица древни култури, в нашия фолклор златото е символ на слънцето, а среброто – на луната. Слънцето – на мъжа и мъжкото начало, луната – на женското. Традиционно хурката се изработва от дърво. То трябва да е непременно ясен, явор, габър или бряст. На хурката се слага необработения материал, обикновено вълна, а с помощта на пръстите на ръцете се изтегля нишка, която се навива върху вретеното. В зависимост от предназначението на тъканта и от преждата се тъче, плете и пр. Вретеното също е дървено. Изработва се от същите дървесни видове като хурката. Счита се, че те имат предпазна функция. Такава сила имат и самите уреди за ръкоделие. Вярва се, че хурката пази момата, булката и младата жена от змея “да ги не залюби”. Пази още от лоша среща, от лоши очи, от магии... Ето защо жените, като тръгвали на работа към полето или гората, носели със себе си хурка. И щом срещнели хора, започвали да предат. Хурката е сред атрибутите на девера в сватбения обичай. Деверът обикновено е брат на младоженеца или негов приятел, но задължително – момък с живи родители. Той придружава неотлъчно булката през целия ден. Неговата задача е да я пази и да я предаде на младоженеца. Подаръкът, който деверът дава на булката според старинния обичай, е хурка, за да я пази от зли сили. Хурката и вретеното са сред най-характерните предмети, свързани с жената и една от нейните роли в семейната задруга – да се грижи за облеклото. Така, както ралото и остенът олицетворяват усилията на мъжа да осигури прехраната. В много народни песни се споменава, че най-голямото имане са “сребърна хурка, златно вретено”.

Вретеното също има самостоятелна функция в обредите. Особено при украсата на празничните хлябове. Има шарки, които се правят с едно или две вретена по специален начин. Съществува обичай хурката и вретеното да се покриват с различни орнаменти. Обикновено това правели овчарите по време на дългите дни, прекарани със стадата високо в планината. После подарявали украсените предмети на момичетата, които им били „на сърце”.
 
“Коприна да преде на сребърна хурка, на сребърна хурка, на златно вретено” – това е коледарско пожелание, което се пее като пожелание към младите неомъжени жени. В народните представи сребърната хурка и златното вретено са символ на царското богатство. Има една много увлекателна народна приказка, пълна със символи. Ето я и нея: Имало една царица, която не можела да роди дете. Веднъж се помолила: „Боже, като не ми даде дете, дай ми поне змийче да родя!” Така и станало. Родила тя змей, пораснал той и тръгнали да го женят. Решила майката да отиде в гората и която мома срещне, тя да стане жена на змея-принц. Съдбата избрала млада просякиня. Оженили ги. Вечерта змеят свалил кожата си и станал красив момък. Като чула това, свекървата помолила снаха си да вземе кожата на змея, когато той легне да спи. Речено-сторено. Изгорили те кожата, а змеят проклел жена си, да не го види повече и да не роди детето, което носи. Тръгнала жената по света, преминала през много препятствия, но едва когато слънцето й подарило сребърна хурка и златно вретено, тя успяла да намери мъжа си, да развали проклятието и да заживеят двамата щастливо.

Още от категорията

Зашив с възпроизведени оригинали на мотиви от автентични мъжки ризи от гр. Алфатар. Началото на ХХ век. Снимка: НЧ „Български искрици 2016“ – град Добрич

Международен конкурс издирва съхранени български везбени мотиви

Народно читалище „Български искрици 2016“ в град Добрич организира международен конкурс за автентичен или възпроизведен оригинал на везбен мотив. До 15 декември 2021 г. участниците трябва да представят образец, който е част от орнаменталната украса на..

публикувано на 17.10.21 в 09:35
Димо Каракехайов

Димо Каракехайов: Традицията на таханджийството, предавана от поколение на поколение

Димо Каракехайов от Ивайловград е трето поколение таханджия. На въпроса на Радио България, защо Ивайловград е единствената област в страната, където се отглежда сусам, 33-годишният предприемач отговори: „Защото Ивайловград е една от най-южните..

публикувано на 23.09.21 в 12:46

Фолклорен ансамбъл „Дикани“ отбелязва първото си десетилетие

Многобройни концерти, престижни награди, хиляди пропътувани километри за изяви у нас и в чужбина, и може би най-важното – огромно богатство от автентични народни песни и колекция от старинни носии… Това е равносметката за пътя, който е извървял..

публикувано на 21.09.21 в 13:35