В Националната художествена галерия до края на януари може да се види изложба, посветена на 200-годишнината от рождението на един от големите ни възрожденци – Захари Зограф. Той е роден в Самоков. Баща му Христо Димитров, учил иконопис на Света гора, е основател на прочутата Самоковската художествена школа. Обучава и двамата си сина Димитър и Захари в зографското изкуство. В рода им се знае, че бащата е бил и във Виена, запознал се е с тамошната художествена традиция и е донесъл в родината голяма колекция с европейски гравюри. Захари Зограф по-късно допълва тази колекция. Гравюрите, които нерядко са репродукции на творби от прочути художници, са своеобразен мост за разпространение на творчески идеи, теми, сюжети. Така че Захари Зограф има възможност да се срещне с изкуството както на Източна, така и на Западна Европа, макар и десетилетия преди освобождението на България от петвековна османска власт. В средата на 30-те години на 19-и век той се установява в Пловдив. Там за известно време взема уроци от двама френски художници.


“Това, което обаче е важното, е, че той е изключително самостоятелен, креативен и талантлив художник – разказва в интервю за Радио България Доротея Соколова, куратор на изложбата. - Той е първият голям рисувач в историята на българското изобразително изкуство. Има невероятно прецизно отношение към материалите, техниката, ескизите си върху хартия. В неговото творчество виждаме приобщаване към голямото семейство на европейските художници. Това Захари Зограф постига сам, с малка помощ от французите, които просто окуражават неговите опити в светското изкуство. Той е новатор в много неща и неслучайно е в началото на новото българско изкуство. Първият портрет на интелектуалец – на известния духовник и просветител Неофит Рилски, е нарисуван от него. Първият автопортрет – също. Създал е и първия дамски портрет. Рисува красиви женски образи с чудесни тоалети, със специално излъчване. Богородиците му са великолепни. Както и иконите с образите на Света Катерина и Света Варвара, най-красиви от светиците. Пейзажът, голото тяло, натюрмортът, етюдите му от натура са най-яркото доказателство за този радикален преход у нас от късносредновековната традиция към изкуството на новото време, към рисуването от натура. А неговите творби са много силни. Толкова проникновено е видяна натурата, както само един автор с изключителни качества може да вижда, без никакви влияния от един или друг художник, защото той не е учил в академия. В творчеството му се отразява големият замисъл на нашето Възраждане - приобщаване към културата, към която принадлежим по принцип.”

В мащабната експозиция, посветена на неговата 200-годишнина, може да си види прочутият му автопортрет, който е и най-скъпата маслена творба в колекцията на галерията. Впечатлява и елегантният портрет на братовата му жена Християния. Представени са много негови графични творби: скици, етюди. Посетителят има възможност да види събрани на едно място икони със забележителни образи и великолепен колорит, рисувани за различни църкви у нас. И още – постери на невероятните му стенописи – голям дял от неговото творчество.


“Първата му стенописна поръчка е за църквата “Св. Богородица Рибна” в Асеновгард. Прекрасна творба, макар и сравнително малка – продължава Доротея Соколова. - След това прави стенописите в църквата “Свети Никола” в Бачковския манастир, с които се прочува. Работи там през 1840 година. И рисува знаменития си Страшен съд с автопортрет и с образите на блудниците в ада. Съвременниците са убедени, че това са пловдивските кокони и чорбаджиии, които са “у вечна мука”. И всички се притесняват дали ще нарисува по подобен начин и самоковци в Рилския манастир. Но той не го прави. В Рилския манастир сътворява истински шедьовър. През 1844-45 г. новата голяма църква на планинската обител за първи път се украсява със стенописи. И той рисува в централната и най-трудната част - – куполите. Дотогава зографите у нас не са имали такива големи площи и толкова сложна архитектура за работа. Но Захари Зограф се справя с голямо майсторство. Използва фрескова техника, а не маслена живопис, която е по-лесна в някои случаи.”

Художникът прави стенописи и в Троянския и Преображенския манастир. Към края на живота си рисува в “Лаврата на Свети Атанасий” на Атон. Умира едва 43-годишен. Голяма част от наследството му – маслени портрети и графични творби, се пази в Националната художествена галерия. Както и семейната сбирка с европейски гравюри – най-богатата и разнообразна у нас.