Както художникът изразява себе си в своите произведения, така и българските жени оставяли частица от личността си в украсата на празничното облекло. Шарени гайтани, везани и тъкàни орнаменти изпъстрят традиционната българска носия. Съчетани в неподражаема хармония, те носят в себе си всичко – разбирането за единство между човека и вселената, естетическото и художественото мислене. Не само орнаментите, но и отделните части на облеклото имат сакрално значение.
Някога българите имали задължително по един “кат”/пълен комплект/ празнични дрехи – нови, чисти, украсени по специален начин. Ризи и сукмани, потури и престилки, задължително седели заключени в писаните сандъци. В ежедневието си нашите прадеди и прабаби също спазвали строги правила в облеклото. Част от “дрескода” на трудовия делник били по-обикновените дрехи. Някои от частите на мъжкото и женското облекло били едни и същи. Ризата, бяла и обточена с червен конец “против уроки”, била задължителна и за двата пола. В някои селища на страната, ризите се изработвали от червено платно и също били бродирани. Едновременно бельо и горна дреха, ризите били различни по своята дължина и украса. Считало се, че без риза не бива да излиза никой, защото могат да го нападнат зли сили. Дрехата има особено значение в женското облекло. Според народната вяра, тя се идентифицира с жената, на която принадлежи. Това определя и отношението към ризата, която в народните представи стои по-високо от останалото облекло. Ако попадне в чужди ръце дори само един конец от ризата, може да послужи на някой недобронамерен човек да навреди на жената или на семейството й – така вярвали някога. Забрадката – задължителна за омъжената жена, също можела да стане обект на подобни магически ритуали. Затова хората заключвали дрехите си.
Считало се, че не е правилно празничните дрехи да излизат от сандъка без повод. Особено красиви били сватбените премени. В народните песни се пее за свилени кошули /копринени ризи/ и ален тестемел /забрадка/. Венчалната риза има и обредно-магическо значение. Много разпространена била практиката булката да облича две ризи – едната бяла, другата – червена и богато извезана около пазвата и на ръкавите. Когато ризата е една, най-често е бяла с червени бродерии. Белият цвят символизира пожеланието за щастие и късмет. Освен това е старинен символ на чистотата на булката. Червеното пък е еквивалент на родовитост, имане и жизненост. Има и една много разпространена легенда, която разказва за “мома с чудна риза”. На празничното хоро я питат откъде е прекрасната копринена риза, с която е облечена. А тя отговаря, че е подарък от Божията майка. Девойката люляла сина й и се грижила за новороденото в гората, където била вързана люлката му. В отплата, Богородица й подарила ризата.
Пъстри шевици, нежни дантели и огромно разнообразие от символични знаци намираме в бродираните и тъкàните орнаменти в цялата празнична носия. Естествено, женските дрехи били украсени много по-богато от мъжките. По знаците, запечатани върху сукмани и литаци /вълнени рокли без ръкави, носени над ризите/, престилки и ръкави, всеки можел да “прочете” откъде е момата или родът й. Както и колко сръчна и умна е тя. Мъжките празнични ризи също били покривани с пищни бродерии. А потурите – украсявани с гайтани, преплетени в сложни орнаменти. Облеклото на цялото семейство жените шиели от домашно изработени тъкани. Още от момента, в който навлизали в предженитбена възраст, младите момичета започвали да подготвят своя чеиз. Важна част от него било облеклото – ежедневно и празнично. В различните краища на страната ни има различни изисквания за броя на празничните и ежедневните дрехи, с които всяка булка трябва да влезе в новия си дом. Голямо значение за предпазване от лошите сили имали шевиците. Широко използвани били и различни орнаменти, които носели скрити послания. Често различаваме стилизирани костенурка, конче, конник, различни растения... Хората вярвали, че те носят здраве, успех и предпазват при различни начинания.
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за влияние върху цялата следваща година. Затова нощта срещу Коледа е свързвана с предсказания, молитви и..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за..