По-близо до звездите – Роженската обсерватория

Най-големият астрономически комплекс в Югоизточна Европа се намира в красива и недокосната от съвремието местност в централната част на Родопите. Става дума за Роженската обсерватория на 30 км от град Смолян. Посетителите й могат за миг да прекосят немислими разстояния и да се „телепортират” виртуално на другия край на галактиката, надничайки през гигантското „око” на двуметровия й телескоп. Екипът от учени, които работят с апаратурата, развежда туристите и ги запознава с историята на телескопите, както и с най-новите открития в Космоса.

Роженската обсерватория е открита през далечната 1981 г. и е построена не случайно на това място. Проектантите й са се съобразили с принципа, че всеки подобен астрономически комплекс трябва да бъде разположен на високо, за да се избегне приземният замърсен въздух, както и да бъде достатъчно отдалечен от индустриални замърсители и светлините на големите градове. Освен кристалния въздух друго изискване е районът да е с най-много ясни нощи в годината. Така връх Рожен, издигащ се на 1750 м надморска височина, се оказва най-подходящото място за изграждане на комплекса. Построен е така, че да издържа на много силни земни трусове от 7-8 степен по скалата на Рихтер. Най-голямата му забележителност обаче е двуметровият телескоп. Устройството „наднича” през подвижния отвор на купола на обсерваторията и може да бъде насочвано във всяка една посока на хоризонта. Макар че телескопът тежи 80 тона, двигателят му е с едва 150 вата мощност. „С други думи, той е значително по-слаб от този на един дамски сешоар” – шегува се началникът на комплекса Никола Петров и допълва:

"Макар че телескопът тежи 80 тона, двигателят му е с едва 150 вата мощност" – твърди началникът на обсерваторията Никола Петров.

„Годишно ни посещават около 10 хиляди туристи. Много често идват деца, но и гости от страната и чужбина. Обсерваторията е отворена за посещения всеки ден и работи целогодишно. Вечерно време пък се провеждат нощни наблюдения с по-малки телескопи. С тях е много интересно да се наблюдава Луната – гледката е толкова реална, че все едно сте стъпили на повърхността й! Можем да наблюдаваме също така Юпитер, а сутрин много добре се вижда Сатурн. Посетителите ни се впечатляват от мъглявините и звездните купове, които са много красиви. Добре се вижда и галактиката Андромеда. Имаме и телескоп, който е за наблюдение само на Слънцето. Той прави нещо като изкуствено слънчево затъмнение, така че могат да се наблюдават различните изригвания – наричат се протуберанси, върху краищата на Слънцето.”

Най-далечните обекти, които можем да наблюдаваме през „втораченото” в Космоса гигантско око, са галактики на повече от 6 милиарда светлинни години. Представете си само, че за една земна секунда светлината изминава 300 хиляди километра! Така че колкото по-надалеч се вглеждаме в пространството, толкова по-назад се връщаме във времето.Телескопите за нощно наблюдение в Роженската обсерватория са на немската фирма Carl Zeiss Jena, а телескопът за слънчеви наблюдения е изцяло родно производство. Но основната дейност на учените от обсерваторията далеч не се изчерпва с информационните беседи и развеждането на туристи. В астрономическия комплекс се провеждат задълбочени изследвания в областта на астрофизиката в сътрудничество с най-известните космически центрове по света. Специално внимание се отделя на проучването на астероидите и кометите с цел проследяване на траекторията им и ранно предупреждение за евентуален сблъсък със Земята. Никола Петров разказва още как туристите редовно разпитват за различните небесни образувания. А дежурният въпрос, който не дава мира и на учените, е „Наблюдавали ли сте НЛО?”

От терасата на обсерваторията се разкрива спираща дъха гледка към плавните извивки на Родопите.

„Всъщност извънземни не сме наблюдавали, но това още не означава ,че няма живот извън Земята – обяснява г-н Петров. – Повечето астрономи смятат, че в следващите няколко години със сигурност ще докажем съществуването на извънземен живот в нашата Cлънчева система. Става дума не за други цивилизации, а за микроорганизми, които може да се срещнат в среди, считани до момента за негостоприемни за живот. А защо не на Марс? Новите теоретични модели показват, че може да се срещнат живи организми дори на Нептун, чиято повърхност е напълно заледена. Близко преминаващи край нея спътници фотографират вода в течно състояние, което е едно от условията за живот. По-точно става дума за гейзери, които изхвърлят вода на височина над 100 км.”

Може да се почувствате по-близо до звездите, ако преодолеете страха си от големите височини и се разходите на терасата, опасваща като пръстен купола на обсерваторията. Оттам се разкрива спираща дъха гледка към плавните извивки на Родопите, които се губят чак до хоризонта.

Снимки: Венета Николова

Споделете

По-близо до звездите – Роженската обсерватория

Още от категорията

"Родопската гъсеница" – влакът, който пресича времето и планината

Скални църкви и най-големия сладководен аквариум – Русенският музей привлича все повече посетители

Момчиловци предлага селски уют и духовно обновление в сърцето на Родопите

Българско Национално Радио