Марин Върбанов – учителят и новаторът в изкуството на текстила

През изминалите няколко месеца у нас беше организирана поредица от изложби, посветени на 50-годишнината на специалността “Текстил” в Националната художествена академия, и на нейния създател – проф. Марин Върбанов (1932-1989 г.) Преди десетилетия той постъпва в академията и скоро след това е изпратен да учи в Китай съгласно спогодба за обмен на студенти между двете страни. Там се жени за своя състудентка китайка и след дипломирането се завръща с нея в България. През годините Върбанов преподава в България, във Франция, в Австралия, Китай. Тук е сред любимите на студентите преподаватели – заради хоризонтите, които открива пред тях. “Мек, фин и деликатен човек” – така го описва Михаела Пъдева, днес секретар на секция “Текстил” в Съюза на българските художници. И казва още: „Най-ценните му уроци бяха в излъчването на личността му, което ти даваше усещане за това, че можеш и не бива да се чувстваш ученик или начинаещ. От самото начало той създаваше много приятелска атмосфера, без излишни интимности. В неговото ателие се тълпяха студенти от всички други специалности, приятели, колеги, с които си общувахме, докато работехме, без те да се чувстват натрапници или да се притесняват.

Той самият беше приятел с всички. Разговори безкрайни, дълго след часовете или в почивните дни. Пътуваше и като се върнеше, разказваше много за Париж, за галерии, изложби и автори, нещо, което в ония времена изобщо не сме могли от другаде да получим. Не бяхме и сънували, че има такъв свят и такъв живот. И най-полезното беше точно това: да имаш смелост да експериментираш спокойно, да не се притесняваш от това, че може да не си успял. До такава степен, че той ни е държал ръцете, докато работим, за да ни внуши, че можем. Много ценно за нас беше и това, че още в първите месеци ни пусна в печатното ателие, без никакви усложнения и спазване на кой знае колко строги правила. Научи ни на много техники. Беше довел технолози от текстилни фабрики, беше уговорил академията да купи машини, за да можем да сме полезни и на индустрията. И да сме в същото време и автори. Това вече го няма. И по света има разделение на индустриални дизайнери и арт художници.”

Произведения на българските ученици на Върбанов, които се пазят в музейни колекции

Върбанов е и сред прочутите новатори в областта на арт текстила. През 70-те години започва експерименти, които никой друг у нас не прави по онова време. Излива например в калъп форми от сезал, споени със смола, прави обемни и стоящи в пространството текстилни пластики. Съчетава древни традиции с нова визия за приложението на текстила. Неслучайно много от работите му “звучат” космополитно и монументално. Докато работи в Париж, се връща и в България – например по време на дипломните защити на студентите. Едно от неговите завръщания съвпада с експозиция, в която родните художници имат възможност, без да бъдат журирани, да извадят по-свободните си работи.

„Марин единствено блестеше в тази изложба с една своя работа – спомня си изкуствоведът Красимир Илиев. – Тя представляваше стоманена релса, полирана в бяло и обвита в здрав, но и нежен копринен дебел шнур. И разкриваше невероятната разлика в класите: между това, което тукашните хора се опитваха да правят в посока на съвременното изкуство, извън клишетата на социалистическия реализъм, и Марин, който беше дете на света. Знаем, той се обучава в Китай, връща се тук, носейки със себе си част от китайската култура. Тук пък тръгва към старата българска родопска пластика: халището, тепаната козинява вълна. И прави неща, които са инспирирани от нашата традиция. После отива в Париж, работи в съвсем друга посока. Връща се отново в Китай, създава школа в град Ханджоу. Там преподава няколко години, но изключително ползотворно, радва се на признание и благодарност. Защото попада на едни съвършено жадни хора, които живеят все още в изолация по отношение на някои артистични новости в света. И им дава всичко, което знае като преподавател, и което като артист е успял да постигне. Учи ги на всякакви техники. В Ханджоу има една негова показна работа, която се пази като икона. В нея той демонстрира различни техники на тъкане, на връзване. Тя е сложена в рамка в ателието по текстил. Той обаче ги учи да не следват това, което се прави в Европа и в Америка, а да се върнат към китайските изобразителни традиции - например към изкуството на печата, на калиграфията, и оттам да черпят вдъхновение. И не случайно те правят пробив на биеналето в Лозана именно с модерно изкуство, но ориентирано към китайската древност.”

Творби на проф. Шъ Хуей, ученичка на Върбанов в Ханджоу

Трима от възпитаниците на Марин Върбанов са класирани за биеналето в Лозана, смятано за най-престижния световен форум на художествения текстил. Учениците му в Китай и днес са изключително признателни за това, което им е дал. Ателието му там сега е Институт за съвременен текстил “Върбанов”. През 2009 година те организират една забележителна експозиция в галерията на Китайската художествена академия в Ханджоу – “Марин Върбанов и китайският художествен авангард през 80-те”.

“Те са също артисти и големи индивидуалности, но бях поразен с какво внимание се отнасяха и към по-мащабните му работи, и към всяка една от неговите рисунки, към малките текстове и проекти – споделя Красимир Илиев впечатленията си от тази изложба. – Имаше например негови неща във формат А 4. От тях те бяха направили три огромни 12-метрови ивици с неговите проекти за Институт “Върбанов” и ги бяха спуснали от тавана.”

Приживе Върбанов мечтае да опъне гигантски текстилни форми над езерото в Ханджоу, но не успява. Отива си рано.