Хиляди български родители ежегодно се сблъскват с един и същи проблем – кой да поеме отглеждането на детето, след като отпускът по майчинство е приключил. Както всеки проблем, и този има различни решения. В някои случаи единият от родителите си взема неплатен отпуск и се посвещава на мъника, в друг пък се ангажират баби и дядовци. И все пак за децата над 3-годишна възраст предпочитана форма на отглеждане си остава детската градина. Потвърждава го и проведеното в края на миналата година национално представително проучване по въпроса. Данните от него са красноречиви – около 84 процента от анкетираните смятат, че децата трябва да тръгват на детска градина, преди да навършат 5 години. Очакванията на родителите към детската градина са свързани предимно с изграждане на умения за общуване и развитие на способностите на децата, отчитат от НЦИОМ. Според 83 процента от българите дете, което е ходило в детска градина, в първи клас ще се справи по-добре с учебния материал от дете, което не е посещавало градина. Общо 92 на сто смятат, че децата, посещавали детски градини, с по-голяма лекота общуват със съучениците и преподавателите си в началния курс на училището.

Дотук добре. Но се оказва, че в много случаи настаняването в детска градина се превръща в нелека битка за родителите, която изисква немалко познания, стратегическо планиране и здрави нерви. Това е така, защото местата в детските градини в големите градове хронически не достигат или са неравномерно разпределени. Така в някои райони има повече детски градини, а в други те не достигат. Особено тежък за столицата тази година е въпросът със записването в детските ясли, които се оказа не са били навреме включени в интегрираната електронна система за кандидатстване за прием.

„Спахме няколко вечери на смени, мъжът ми, аз, майка ми, баща ми, всички бяха ангажирани – разказва Капка Кръстева, майка на 2-годишната Албена. – Докато някои бяха на работа, други гледаха детето и задължително един от семейството пазеше ред за записване в детската градина.”

В семейството на Капка всички работят, затова за тях е толкова важно да дадат детето за отглеждане в ясла. По подобен начин стоят нещата в много български семейства, особено сега, когато заради кризата хората се стремят всячески да запазят работните си места. Все пак някои имат и късмет като Божидар Ангелов, татко на 2-годишния Станислав:

„Чух, че има някаква истерия по въпроса, но за щастие днес дойдох и веднага влязох при директорката, подадох документите за прием на детето, без изобщо да чакам и всичко е наред.”

„Истерията около записването обикновено започва поне година преди малчуганът да постъпи в детска градина и обикновено родителите подават молби едновременно в няколко детски градини в района, където живеят, за да си гарантират прием” – коментира Мариана Кирова, директор на столичната детска градина „Сребърно копитце”.

„Всичко започва от родителите – убедена е тя. – В стремежа си да бъдат по-преден входящ номер при записванията, те се презастраховат. Започват да чакат дни преди да е обявен приемът, правят се някакви списъци, има после и скандали... Самата аз досега съм регистрирала 80 заявления за прием на деца и свободни места все още има в нашата детска градина.”

До 2013 г. проблемът с липсата на места в детските градини в столицата трябва да се реши изцяло, категорични са от кметството на града. 40 нови сгради на детски градини за над 100 млн. лв. /приблизително 50 млн. евро/ са построени в София само през последните три години, посочват от там. Успокоително за родителите звучат и думите на столичния кмет Йорданка Фандъкова, че системата за електронно записване ще бъде подсилена и към нея задължително ще се включат 26-те ясли в столицата, но от догодина... А за сега, в случаите, когато родителите съвсем „ударят на камък”, като алтернатива идват частните детски градини. Те с нищо не са по-лоши, че са и по-добри като материална база и персонално внимание към детето, но таксите в тях са в пъти по-високи от тези в държавните детски градини. За сравнение – ако месечната такса в държавната детска градина е 60 лв., в частните, тя средно е 300 лв. Съществува и още една алтернатива – така наречените родителски кооперативи. Засега тази форма на отглеждането на децата не е призната в българското законодателство и се осъществява единствено на базата на ентусиазма на родителите, решили да се редуват в общите грижи за децата. Един от няколкото такива родителски кооператива в София започна да работи през есента на миналата година. Ентусиастите са шест семейства, които организират всичко сами – от уреждането на помещение и ремонтирането му, през наемането на педагог и осигуряването на заплащане. По график майките също участват в отглеждането и възпитанието на децата. Ани е архитект, но в момента е изцяло отдадена на родителския кооператив, сред чиито основатели е.

„Ние започнахме с шест деца – обяснява тя. – В момента са осем. За тях се грижат двама възрастни – учителката и дежурната майка. Правим го всеки с каквото може – с време, средства или с умения. Заявява ги предварително, след това бива включен в кооператива. Това е изцяло некомерсиална дейност, тоест всичко, което се влага, то се изразходва за децата. Печалбата е, че така си осигуряваш свободно време, както и добри занимания за детето. Тя е изцяло морална".