На 3 март България отбелязва своя национален празник. На този ден преди 133 години в Сан Стефано край Истанбул е подписан мирен договор, който слага край на Руско-турската война от 1877-78 г. и дава възможност българската държава да се възроди след петвековно османско владичество.
3 март идва след повече от век национално възраждане и освободителни борби. Връх на тези борби е Априлското въстание от 1876 г. “Въстанието показва пред света много ясно, че българите искат да се освободят от властта на султана – казва в интервю за Радио България д-р Владимир Станев, главен асистент в Историческия факултет на Софийския университет. – То е брутално смазано и независимо от опитите на Високата порта да прикрие случилото се, истината излиза наяве. Американският дипломат Юджийн Скайлър, руският дипломат княз Алексей Церетелев, журналистът Дженюариъс Макгахан правят обиколки на въстаналите райони и разкриват видяното от тях. Големият британски политик Уйлям Гладстон разпространява в широк мащаб информацията за зверствата при потушаването на бунта. Така че ролята на Априлското въстание е в отзвука, който то има в Западна Европа и в Русия: че трябва да се помогне на българския народ, може би един от последните християнски народи, които страдат под чужда религиозна и политическа власт. Неслучайно Георги Бенковски, гледайки как гори Панагюрище зад него, казва: „Моята цел е постигната вече. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее. А Русия - нека тя да заповяда“.
След поражението в Кримската война (1853-56г.) Русия преживява тежък период. В страната се извършват вътрешни реформи: премахва се крепостничеството, модернизират се административната система, стопанството, военният сектор.
„Русия се опитва да избегне войната, за да не се повтори случаят с Кримската война. И затова сключва най-различни споразумения: с Австро-Унгария, с Англия – отбелязва Владимир Станев. – Опитите обаче да се реши проблемът по мирен начин, с участието на всички Велики сили, са неуспешни. Цариградската международна конференция от декември 1876 година се опитва да принуди султана да даде автономия на българските земи. И чак след като всички мирни опити се провалят, едва тогава Русия се решава да воюва.”
През април 1877 г. Русия обявява война на Османската империя. В хода й има драматични моменти – боевете при Стара Загора, за прохода Шипка, при Плевен, в тежкия зимен преход през Стара планина. Има масов героизъм и много жертви от страна на руската армия, в чийто състав са руснаци, но и украинци, белоруси, финландци, поляци и други националности. Румъния, Сърбия и Черна гора също участват – като съюзници на Русия. В състава на руската армия се сражава българското опълчение.
„Първоначално то е замислено като военна част с чисто охранителни функции, т.е. да охранява обозите, тила на руската армия – пояснява д-р Станев. – Но в хода на войната, а и заради командира на опълчението генерал Столетов, то участва в бойни действия. И е шанс за него да покаже, че е действителна бойна сила. В отбраната на Стара Загора и най-вече в сраженията при Шипка българските опълченци доказват това със своята смелост.”
Важна за развоя на войната е и помощта на цивилното население.
„Това е един аспект, който много често се подценява, и винаги се говори само за участието на българите в опълчението – посочва Владимир Станев. – Ролята на българското население е доста важна, но, за съжаление, не може да се обхване и оцени по някакви количествени критерии. Факт е, че един от турските военачалници, небезизвестният Сюлейман паша, който атакува Стара Загора и после безуспешно се опитва да пробие при Шипка, заявява, че една от причините за поражението на Османската империя е, че нито един българин не му е помагал. Докато в неговия тил руснаците са имали сигурно средство за събиране на информация – чрез българите. Те са били разузнавачи, действали са с чети в по-малките военни направления, превеждали са руската армия през проходите на Стара планина – както през лятото на 1877-ма година, така и през зимата. А да се мине през Стара планина в зимни условия е много сложно. И не само това, българите са помагали за снабдяването а руската армия, грижели са се за ранените, уреждали са болници, складове. Заможните ни сънародници са допринасяли със средства. Делото е било общонационално и всеки е помагал с каквото може. Това е един от примерите на бурен патриотизъм, защото хората са осъзнавали, че това е шансът да се освободим.”
Съгласно Санстефанския договор в границите на бъдещата българска държава са включени земи, населени предимно с българи. Няколко месеца след него Берлинският конгрес на Великите сили ревизира този договор, разпокъсвайки ги на няколко части. Така обединението на българите в една държава се превръща в национален идеал. Първата стъпка към осъществяването му е Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. През следващия век страната ни се включва в няколко войни в името на този идеал. Има успехи, търпи и крушения. Освобождението обаче открива пътя за европейско развитие на България. Година след него страната ни има парламент и демократична конституция, започва изграждането на администрация в столицата и страната. Строят се фабрики, шосета и железопътни линии, модернизира се селското стопанство, създават се условия за появата на просветни и културни учреждения от европейски тип.
Руско-турската освободителна за България война като забележително събитие в родната и в европейската история е рисувана от различни поколения творци в българското и руското изкуство. Световноизвестният руски художник Василий Верешчагин се записва като доброволец в нея. Ето как обяснява избора си: “Не трябва да се боя да жертвам своята плът и кръв, иначе моите картини няма да са каквито трябва.” Неговият брат Сергей, също доброволец, намира смъртта си в третия щурм на Плевен. Другият му брат – Александър, по време на войната е адютант на ген.Скобелев и е ранен в нея. Прочутият живописец пресъздава в картините си някои от най-драматичните моменти от войната: битката при Плевен, зимното преминаване на Стара планина, охраната на Шипченския проход, боевете при Шипка-Шейново. Рисува героизма и страданието, многобройните жертви. И след края на войната големият баталист продължава да я рисува и показва – на изложби в Париж, Виена, Лондон. И с тези картини, както и с предишни свои работи – да отправя своето послание към света за мир.
Една от най-известните картини, посветени на войната, е от 1893 г. и е на руския живописец Алексей Попов. Това е “Орлово гнездо” – самоотвержено отбранявана позиция в боевете на Шипка, в които български опълченци и руски воини отбиват настъплението на далеч по-многочисления противник. Нейно копие се пази в Националния военноисторически музей у нас. Наситено с много драматизъм е и платното на големия български художник Илия Петров “Шипка” от 1935 година. Майсторът на българската историческа живопис Димитър Гюдженов създава серия от творби за войната. Изпитанията на зимния преход през Стара планина са вдъхновили други родни автори – Йоан Левиев и Цвятко Дочев.
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
Разкъсана облачност
Ясно