В разгара на безпрецедентните народни бунтове в Либия, висш държавник на Джамахирията произнесе дълго очакваното признание за невинността на българските медицински сестри, осъдени за умишлено заразяване на над 400 либийски деца с вируса на СПИН. Бившият министър на правосъдието на Либия Мустафа Мохамед Абделжалил обяви в интервю за арабския сателитен канал "Ал Джазира", че режимът на Кадафи е виновен за заразяването на децата в Бенгази. Абделджалил посочи случая със смъртоносната епидемия като един от примерите за извършените от режима престъпления срещу собствения му народ.

След осем години затвор и нечовешки изтезания, осъдените на смърт пет български медицински сестри и един палестински лекар бяха освободени в средата на 2007 г. при сложни преговори на ЕС с Муамар Кадафи. Финалната операция по извеждането им от либийския затвор бе водена от френския президент Никола Саркози. В хода на тези преговори България опрости стар дълг от 130 млн долара, който Либия дължеше на страната ни. А по време на изслушванията пред парламентарна комисия във Франция, посветена на освобождаването на медиците ни, стана ясно, че разменната монета е било последвалото година по-късно посещение с почести във Франция на либийския диктатор. Традиционното побиване на шатрата на Кадафи в двора на Елисейския дворец предизвика вълна от негодувание сред френската общественост. Но това бе част от онази „реал политик”, която големите демокрации в света водеха с малки и големи диктатори от богатия на петрол арабски свят, които в момента един след друг сдават властта под напора на собствените им угнетявани с десетилетия народи.

България приветства международната „сделка” по случая с българските медицински сестри и палестинския лекар, защото тя означаваше шест спасени живота на невинно осъдени сънародници и край на един унизителен съдебен фарс. Снежана Димитрова, Валя Червеняшка, Кристияна Вълчева, Валентина Сиропуло, Нася Ненова и Ашраф Хаджудж се радваха най-после на възвърнатата си свобода. Но в сърцата на всички остана една голяма болка – че тяхната невинност никога не бе призната от либийския съд. Поради ефикасната либийска пропаганда, за много хора в арабския свят те продължаваха да носят петното на масови убийци на деца. Палестинският лекар Ашраф Хаджудж заведе дела в Парижкия и Хагския съд, а българските медици – в съда в София срещу Муамар Кадафи, истинският виновник както за епидемията сред децата в Бенгази, така и за скалъпените обвинения и нечовешкото отношение спрямо българските медици. По обективни причини досега тези съдебни дела имаха по-скоро символично значение. След направеното признание от страна на бившия либийски правосъден министър, днес те имат шанс да получат реално развитие. И най-сетне истината да възтържествува. Българските медици, изтърпели средновековни изтезания и носещи моралното бреме на може би най-тежкото обвинение в света – за детеубийство, имат право на това морално възмездие.