Да простиш и да забравиш обидата в наши дни често се приема за слабост или малодушие. По-лесно е да изсипеш гнева си върху този, който те е наскърбил, отколкото да се опиташ да разбереш защо го е направил, и да му простиш. Без да осъзнаваме, реагираме по начина „око за око, зъб за зъб”, забравили за християнската любов. А във всекидневието си всички грешим, но пък тогава се надяваме другите да не забележат това или пък да бъдат снизходителни и да проявят разбиране. Защо тогава ни е толкова трудно да простим, а още по-трудно – да поискаме прошка?
Християнското учение издига прошката като най-голямата християнска добродетел, плод на Христовата любов към ближния и към врага, който ни е причинил страдания. Не случайно всяка година в навечерието на Великденския пост на християните се дава възможност да поискат прошка и да простят. „На вечернята в православните храмове срещу началото на поста, наречен Света Четиридесетница, християните си разменят „братско целуване” с думите: „Прости!”, „Простено!” – пояснява отец Климент Харизанов от столичния храм „Преображение Господне” и допълва:
„Ние си прощаваме и така с облекчено сърце и освободена съвест навлизаме във Великия пост. Така християнските добродетели като молитвата, покаянието и смирението дават добри плодове, но е необходимо от все сърце да сме простили на всички. Християнинът не чака някой да поиска прошка от него, той пръв подава ръка и иска прошка, макар и да са го наскърбили. Така ни учи нашият Спасител, който казва: „Простете и простени ще бъдете”, „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”, „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец. Ако ли не простите, и вашият Отец няма да ви прости”. Иисус Христос ни е дал пример как трябва да прощаваме. Той прости на своите мъчители и убийци греховете, докато беше на кръста и изпитваше нечовешки мъки и страдания. В житията на светиите много са примерите как християните се молят за тези, които ги измъчват. Затова казваме, че християнството е религия на всеопрощението.”
Традицията повелява по-младият да иска прошка от по-възрастния. Вечерта на Сирни заговезни - деня за прошка, цялото семейство се събира и по-младите искат прошка от възрастните.
„Може да се каже, че това е един двустранен спасителен процес, в който присъстват два компонента – продължава отец Климент – От едната страна, е прошката, а, от другата - покаянието. Ако липсва едното или другото, може да приемем, че този процес не е пълен. Ето Христос прости на своите убийци, но те не се разкаяха и затова не можаха да се възползват от прошката, която той им даде. Христос им отвори дверите на Небесното Царство, но те отказаха да влязат в него и потънаха в своето ожесточение и омраза. Затова е редно покаянието да предшества прошката. Но пък християнската любов изисква винаги да прощаваме на човеците, без да се интересуваме от това дали те са се покаяли. В Свещеното писание даването на прошка от Бога е съпътствано с възраждане и преобразяване на човешката душа. Затова Христос казва, че комуто малко се прощава, той малко обича, а на когото много се прощава, той много обича. Винаги, когато някой ни е наскърбил, трябва да си спомним как Господ е простил всичките ни грехове, и то даром. По същия начин трябва да прощаваме на хората малките прегрешения, които те имат спрямо нас. В Божията молитва се казва: „и прости нам дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си...” Ето защо прошката символизира християнската любов. Един от нейните аспекти е всеопрощението. Когато Св. апостол Павел говори в посланието си към коринтяните за любовта, казва: „Любовта всичко прощава, без да иска нищо от своя страна. Тя прощава, понеже е любов, а християнската любов е безкористна.”
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..