„Централен Балкан” е един от най-големите европейски национални паркове. В него се съхранява невероятно богатство от растителни и животински видове, някои от които са застрашени в световен мащаб. Нищо чудно, че защитената зона е част от европейската екологична мрежа PAN Parks, превърнала се в запазена марка за устойчив туризъм. Гъстата мрежа от пешеходни пътеки, хижи и заслони, както и красивите природни гледки привличат любителите на планинските преходи от страната и чужбина.

Туристите отсядат в местните къщи за гости, предлагащи много добри условия, и се отдават на активен отдих по пътеките на Стара планина. От биологична гледна точка това е територията, на която има запазени най-много букови гори в Европа със средна възраст от 130 – 140 години. Към природните забележителности трябва да прибавим и водопадите, като най-високият се намира над живописния град Калофер. Става дума за Райското пръскало, чийто ледени води се спускат от 124 метра височина. Множеството пещери също са интересни за посетителите. Най-дълбоката пропастна пещера е „Райчова дупка” на запад от Калофер. И нещо любопитно – символ на националния парк „Централен Балкан” е кафявата мечка. Тя е и най-големият животински обитател на Европа. Но не се притеснявайте, ако случайно видите мечи следи – животното е плашливо и напълно дружелюбно. Разхождайки се по планинските пътеки, може да срещнете благороден елен, дива коза и други представители на животинския свят, които бродят необезпокоявани из планината. Троян, Априлци, Тетевен, Рибарица, Калофер – това са все популярни адреси на екологичния туризъм в района. Тези старопланински селища притежават особен чар с възрожденските си къщи и десетките си музеи с безценни етнографски сбирки, както и със запазените занаяти на местното население. Нанко Минков от дирекцията на Национален парк „Централен Балкан”, препоръчва на туристите да започнат планинския си преход от гр. Калофер:

Калофер предлага чудесен изглед към връх Ботев.

„Калофер е един от основните, образно казано, входове към парка. На планинарите с опит препоръчваме маршрута до хижа “Рай” и връх Ботев /2376м./ . До хижа “Рай” преходът продължава 4 часа. Пътеката е ясно маркирана в синьо и бяло. По нея има много изградени места за отдих, както и информационни табла за самия природен парк. А за да стигнете от хижата до самия връх Ботев – първенецът на Стара планина, ще са ви са необходими около 2-3 часа ходене. Маршрутът предлага много красиви гледки към близките върхове. Препоръчваме обаче преходът да се прави през пролетта или лятото, тъй като зимата в тази част на планината е особено сурова. Хижа “Рай” е изходен пункт и за пешеходни преходи до съседните хижи, тъй като планината е покрита с гъста мрежа от хижи и заслони. Туристите могат да изберат и международния маршрут Е-3, който следва билото на Стара планина. По този начин ще комбинират почивката си в различните хижи, всяка от които предлага страхотно изживяване сред природа на Балкана.”

Пролетта наближава, а заедно с нея и желанието ни да излезем сред природата и да се полюбуваме на красиви планински гледки. По това време на годината Калофер открива сезона на планинските преходи до старопланинските хижи. А техните стопани разчитат на различни европейски проекти, свързани с устойчивото развитие на туризма, за да модернизират поостарялата база и да създадат по-добри условия за отдих. Нанко Минков ни препоръчва още един маршрут, който започва от Калофер:

Екопътека по долината на река Бяла

„В долината на Бяла река, на 8 километра от тук, се намира един бивак, където може да отидете с палатка или с каравана. Освен, че ще се насладите на пълноводната река и на полъха на вековната букова гора, в района може да се разходите и по екопътеката „Бяла река”. По нея са изградени 10 моста, които осигуряват непосредствен досег с дивата природа на ждрелото. Преходът е сравнително лек и е достъпен за малки деца и възрастни хора. По пътеката има и информационни табли с интересни подробности за растителния свят, за птиците, земноводните, бозайниците и пр. Така че маршрутът има и образователна цел.”

Снимки: kalofer.com