Ако някой ден имам дъщеря, никога няма да й позволя да израсне с идеята, че мъжете са от Марс, а жените от Венера. От малка ще знае, че това да си Мъж не е правопропорционално на наличната Y хромозома в ДНК-то ти и че края на една любов причинява болка на Човека, а не просто на дадения пол. И след като жабата ти не се превърне в Принц, не бива да се отказваш, а да продължиш с два пъти повече вяра, че някой някъде очаква точно твоята целувка. Трябваха ми години да го разбера, но съвсем наскоро получих визуално просветление в подкрепа. На 15-ия Международен София Филм Фест тази година публиката определи победителя в Конкурса за документален филм – „Правилата на ергенския живот” на режисьора и сценарист Тонислав Христов. Наградата е диплом и премия на стойност 1000 евро, осигурени от Българска национална телевизия – достойна за родната ни кино приказка. Лентата е копродукция между Финландия, Норвегия и България и разказва за пътя на трима българи и един македонец към живота след и към любовта. Те са Зоран Атанасов, Християн Димов, Кирил Йовчев и самият режисьор – Тонислав Христов. Основните снимки са правени във Финландия в продължение на дванайсет месеца, където четиримата живеят от години.

Тонислав Христов получи голямата награда в документалния конкурс на Международния София Филм Фест тази година.

Само трябва да спомена Мартичка Божилова и “Агитпроп” и се надявам вече да ви е ясно, че „Правилата на ергенския живот” не е просто документален филм, а съвършена визуална приказка от 21 век, разказана на вашия език. Така се гордея понякога, че съм българка и как само ги обичам тези хора. И за да бъдем по-конкретни – жанрът на лентата е сравнително нов в документалното кино и се нарича character driven documentary, което означава, че в процеса на заснемане се следят няколко герои, за определен период от време. Всяка сцена се заснема на предварително уговорено място, осветление и чрез режисура се изкарват истинските емоции на хората. „Самият аз съм пред камерата и предизвиквам емоциите. Разбира се, имаме посока, в която се развива цялата история и в продължение на година - две вървим към щастлив или тъжен край”, разказва Тонислав. Нещото, което го прави много горд, е фактът, че е успял да използва в документален филм стедикам, подвижна, прикачена към оператора камера, която се ползва принципно в игралното кино. „За щастие ми позволиха да отделя от бюджета и да експериментирам”.

Тонислав Христов е роден във Враца през 1978 година. Когато е на 14-15 години отива на лагер във Финландия и се запознава с Нея. Продължават комуникацията си и на 18 тя идва в България, а на 21 вече са официално семейство и живеят в страната, която винаги ще свързвам с водка. Тонислав има инженерно образование от Русе и започва да се занимава с кино именно заради финландската си съпруга, която днес е известна актриса в родината си. През 2007 година той завършва кино в академията в Хелзинки и още като студент прекарва много време в местната телевизия, където прави кратки филмчета. Избира документалистиката случайно. Режисьорите около него правели документални филми и той започнал да прави сделки с тях –грижел се за монтажните им системи, а в замяна те го учели на занаят.

И така филмово-спокойно тече живота до 27-та му година, когато се оказва разведен и объркан. Kакво следва? „Предишният проект „Семейно щастие”, който беше дипломната ми работа от академията в Хелзинки, се разказваше за моето семейство във Враца. Беше 52-минутна копродукция отново с Мартичка Божилова и “Агитпроп” и в процеса на този филм аз, продуцента ми Карле Ахо и оператора Пек Кайне, които сме с десет години разлика помежду си, всички се разведохме в една и съща година. И в един момент не ни беше до правене на кино, а по-скоро се питахме – какво да правим с живота си. И аз си казах – трябва да има някой, който да каже, какви са правилата, за да продължиш с живота си, след като ти е разбито сърцето. Оттам тръгна идеята за филма. Получи се така, че в един момент всичките ми близки приятели се оказаха в проблемни връзки. Аз се развеждах, моят много близък приятел македонец също се развеждаше. Другият ми приятел пък никога не е имал сериозна връзка, а четвъртият е във връзка от 10 години и е предлагал поне шест пъти брак на приятелката си и тя всеки път му отговаря – няма начин. И ние четиримата тръгнахме на едно пътешествие – година време си дадохме да опитаме да променим живота си”, така простичко обяснява пътуването към „отново дишането” Тонислав Христов.

 

Кирил Йовчев, Христиaн Димов, Зоран Атанасов и самият режисьор Тонислав Христов в урок по усвояване на правилата на ергенския живот.

„Правилата на ергенския живот” не е мъжки филм и не е филм за мъже. Той е филм за любовта след и преди Нея. Това е филм, който доказва, че и мъжете и жените сме от една планета, колкото и да не искаме да признаем. „Когато сме само мъже изглежда се отваряме повече и тази мачовщина е единствено, когато има жени около нас”, признава режисьорът. Географска разлика, обаче има. „В България е положително качество за мъжа да е мъжкар, да води в разговора, да избира заведението, да бъде по-водещ във вземането на решения. В скандинавските страни е съвсем различно. Във Финландия отношенията мъж-жена са по-скоро като игра на шах. Трябва да вземаш решения, но и да знаеш, кога да оставиш жената да избира. По-сложно е и затова много малко от моите приятели и познати са останали във връзка с финландки. Различни са правилата на ергенския живот там и тук. В крайна сметка основната идея е, че когато нещо ти се случи и останеш сам след по-сериозна връзка, не трябва да се отказваш и трябва да пробваш различни начини да продължиш с живота си. Идеята на филма е, че ако вярваш има някъде някой специален за теб”, казва Тонислав Христов. Какви са начините, ще разберете, ако гледате „Правилата на ергенския живот”.

Следващия филм, по който вече работи Тонислав Христов, е отново документална романтична комедия със заглавие „Любов и инженерство”. Надява се пак да работи с Мартичка Божилова, композитора Петър Дундаков и останалите си български колеги, защото е останал очарован от тях. Знае обаче, че финансирането у нас е много трудно заради орязания бюджет на НФЦ и признава, че му е тъжно, защото има интерес от много европейски страни и изобщо от цял свят да копродуцират филми с България. Тук прави уточнението, че той е българин, но е финландски режисьор, защото не може да правиш филм с български режисьор, а да няма никакво финансиране от неговата държава. Обяснява, че всъщност в нито една копродукция парите, които се дават от нашата страна не излизат от България, а напротив – тук влизат пари отвън. „В моя филм например 80-90 % от бюджета е от Скандинавия и голяма част от него е похарчен за български екип, композитор и други. Дано нещата да се оправят, защото родното кино отива в много добра посока. Появиха се силни, млади режисьори, с големи идеи и трябва да се подкрепят. В кино средите по цял свят знаят кои са Андрей Паунов, Борис Десподов, Стефан Командарев. Цяла Европа ги подкрепя. Срамота е, ако България не застане зад тях”, заключава Тонислав.

И докато ние тук се опитваме да съхраним дъха-живот на новото ни кино, то във Финландия „Правилата на ергенския живот” тръгва от 1 април в 13 кина в Хелзинки и още няколко кина в Тампере, Турко и други градове, а маркетинг бюджета и рекламната платформа е като за игрален филм. Браво!

Към днешна дата Тонислав има шестица по усвояване на правилата – сгоден е за момичето, което среща по време на снимките на филма. Другарят му с брачните предложения има вече дете и мисли за второ, но все така не е женен за приятелката си. Хари – ергенът, е в сериозна връзка от година и половина, а македонецът Зоран, след известни терзания, сега е напреднал в усвояването и е много щастлив с ергенския си живот.

И за финал най-важното правило (момчета запишете си и го пробвайте, а вие, мили момичета – не го пренебрегвайте): след края на сериозна връзка един мъж трябва да си вземе живо растение и да се грижи за него шест месеца. След шестия месец, ако растението е добре, трябва да си вземе куче, което гледа през следващата една година. Ако след тази една година кучето е все още живо, тогава може да започне нова връзка. Горе-долу карантинният период на сърцето е година и половина - две. Успех!

Снимките са предоставени от авторите на филма