Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българската традиционна кухня по време на пости

Традиционни за българската кухня по време на пости са ястията с грижливо съхранените през зимата лук, чесън и всички бобови растения.
Снимка: Людмила Савова

Днес съществуват безброй системи за пречистване на човешкия организъм. Помощници в борбата за физическо здраве са огромен брой медицински и алтернативни методи, медикаменти и хранителни добавки. Някога българите спазвали прости правила. Обикновено слагали на трапезата си това, което сами са произвели. И не нарушавали случаите, отредени от православната църква за пост. Какви ястия слагали на трапезата си българите по време на постите, с какви притчи и вярвания обяснявали въздържането от храна?

Отказването от храна, както и въздържането от определени продукти е част от историята на всички народи. Според православните канони се пости всяка сряда и петък, с изключение на някои указани от църковния календар случаи. Не се приемат храни с животински произход – месо, мляко и пр. По-дългите пости са преди Коледа и Великден. Пости се и в навечерието на 29 юни – деня на светите апостоли Петър и Павел, както и две седмици преди 15 август – Успение Богородично. По време на постите има големи църковни празници, на които се разрешава риба. В българската народна традиция постите се спазват строго. “Постът е даден на хората, защото имат много грехове” – казва една българска мъдрост.

Някои от постите били обяснявани с народни легенди за светците, с чиито празници са свързани. Според една от тях, Свети Никола бил рибар по професия. Наловил той много риба и понеже искал да я продаде, наредил да има пости преди неговия празник. И тъй като на Никулден задължително се яде риба, планът му успял. Друга легенда разказва, че Богородица се занимавала с пчеларство. Случила се веднъж много добра година и тя събрала несметни количества мед. За да се изяде този мед, направила така, че да има пости преди Голяма Богородица (15 август).

С постите и постенето са свързани и други поверия. Според народа ни най-важен момент през Великденските пости е Тримирото – първите три дена след Сирни Заговезни. Тогава не се яде и не се пие нищо, за да се пречисти човек от греховете. На някои места в България съществува забрана да се внася зелена храна на Сирница - това предпазва от змии през пролетта. В някои села е разпространено вярването, че ако човек не яде нищо през първия ден на Великденските пости, през лятото ще хване пчелен рояк. А през Тодоровата неделя не се садят лук и чесън, защото има опасност от болести по хора и животни – пак според народното поверие. Тези забрани засягат определени моменти. Но през постите именно първите зелени стръкчета коприва, киселец, лапад и лобода са сред основните храна. Както и грижливо съхранените през зимата лук, чесън и всички бобови растения.

© Снимка: Людмила Савова

В периода ХV – ХVІІІ век през страната ни преминавали редица пътешественици, както и летописците на кръстоносните походи. Те дават сведения и за българската национална кухня. Според тях ястията се приготвят “скромно, но чисто”, от “разнообразни и добри по качество продукти”. На голяма почит били варивата, които заемат специално място в много ритуални практики – жито, булгур, леща, грах.

© Снимка: Людмила Савова

След ХVІ век от Америка у нас е пренесена царевицата. А в пътеписите се появяват описания на храни, приготвени от нея. Най-често царевицата на българската трапеза е във вид на сварени зърна. Както и на популярния до днес качамак – каша от царевично брашно. Литературните източници от Средновековието споменават, че набързо приготвените каши били сред най-разпространената храна на българската трапеза. През постите те се приготвяли без мляко и яйца, с добавени корени и зеленчуци. Без животински продукти се приготвяли и традиционните баници, в които по време на пости слагали коприва, лапад, лук и орехи. За дните на постите храната се подготвяла още през есента. На специални места в къщата се изсушавали чушки и домати. Корени от полезни растения се слагали в избата.

© Снимка: Людмила Савова

Някога много популярни били ястията от нахут. Приготвяли го така, както днес се приготвя фасул. На някои места у нас от нахутени зърна се приготвял и квас за хляба. Оризът навлиза сравнително късно в българската кухня. Появата му замества друг традиционен продукт – булгур. С булгур се приготвяли не само каши, но и хляб, пълнени чушки и “витки” – фолклорното наименование на ястие, известно днес като “сарми”. Постите минавали по-лесно за хората, които имали зехтин и маслини на трапезата си. Маслините често поднасяли с лук. А зехтинът се използвал пестеливо, защото го пазели за обредните моменти. Осветен в църквата, той служел, за да поддържа огъня в домашното кандило, поставено пред иконата.

По публикацията работи: Албена Безовска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Фолклорният фестивал "Мир на Балканите" събира различни етноси в Дупница

23-ият Югозападен международен фолклорен фестивал "Мир на Балканите" събира от 30 май до 2 юни в гр. Дупница танцови състави от цяла България. Според регламента на събитието, което не е с конкурсен характер, участниците ще изпълняват танците си с..

публикувано на 30.04.24 в 05:05
Снимка: Facebook /Фолклорна танцова група „Дилмана“

Най-голямото българско хоро ще се извие през май в Копенхаген

След по-малко от месец - на 26 май, от 11:00 часа в столицата на Дания ще се проведе 10-ото юбилейно издание на "Най-голямото хоро". Събитието се организира от танцовата фолклорна група "Дилмана".  Инициативта в Копенхаген за поредна година ще е..

публикувано на 28.04.24 в 11:10

Деца изписват яйца в работилница на Националния етнографски музей

Работилница за писани яйца отваря днес в градинката зад бившия Княжески дворец, съобщиха от Националния етнографски музей към БАН, които са организатори заедно със Столичната община. По време на събитието специалисти от музея ще покажат традиционна..

публикувано на 28.04.24 в 06:30