Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Здравка Евтимова: “Не съм лекар, затова пиша”

Здравка Евтимова е сред хората на перото у нас, които от години вписват с успех произведенията си както в родната, така и в задграничната литературна среда. Автор е на романи и сборници с разкази, завършила е английска филология и превежда от и на английски, работи и с други езици. Превела е над 30 романа на английски и американски автори. Има впечатляваща колекция от отличия. Сред тях са националната награда на фонд „Развитие” за съвременен роман /дадена на „В студената ти сянка, лейди”/, отличието за най-добър роман на Съюза на българските писатели за книгата „Четвъртък”, националната награда за проза “Анна Каменова”. Нейни разкази са публикувани в 23 страни. В Съединените щати са издадени сборникът й с разкази „Някой друг” и романът „Божество на предатели”. Във Великобритания са излезли две книги с разкази: „Горчиво небе” и „Мис Даниела”. В Израел и в Канада също е публикуван неин сборник, той се разпространява на английски език и в Испания, Франция, скандинавските страни. Сборник е излязъл и в Холандия. Нейни книги и отделни разкази са носители на отличия в Англия, САЩ, Германия, Франция и са издавани след участие в конкурси. През ноември и декември Здравка Евтимова бе на специализация по художествен превод в Университета на Рочестър, щата Ню Йорк в САЩ. Тя бе организирана от фондация “Елизабет Костова”.

Този университет е уникален със своето издателство “Оpen Letter Books” – сподели в интервю за Радио България писателката. - То публикува интересни произведения от цял свят. Както казва директорът на издателството Чад Поуст, с когото работихме много тясно, “Задачата ни е да разчупим нашата изолираност от света”. Защото много малък процент от книгите, които се издават в САЩ, са от чуждоезични автори. И фондация “Елизабет Костова” прояви загриженост там да отиде българин, да говори за нашата литература, да я представя. Аз имах щастието да бъда този човек. Кандидатствах с превод на поредица мои разкази, представих и произведения на Боян Биолчев. Те бяха приети много топло, с голяма любов както от студентите, с които имахме занятия заедно, така и от професорите, които слушаха превода на тези разкази.

На какъв език предпочитате да пишете разказ, който е предназначен за англоезичния читател?

Много по-лесно ми е да го напиша на английски направо. Много по-голяма любов, част от мен отива в разказите, които правя на български. Твърде рядко ми се случва да имам готов разказ на български, да го превеждам и на английски да бъде същият. От първия параграф нататък започвам да го променям.

Къде в англоезичния свят се интересуват от източноевропейска, в това число от българска литература?

Източноевропейската литература е много интересна със своята тъга, със своята обърнатост по-скоро назад във времето, отколкото напред, с тъмните си краски, които, боя се да го кажа, не привличат много читатели. Това в никакъв случай не я прави слаба, напротив, тя е честна и силна литература. Човек трябва да направи задълбочени проучвания, за да разбере накъде да насочи своите произведения. Което означава да прочете литература, издавана от университетите в САЩ. Тези издания не се стремят да печелят пари, защото са финансирани от управата на университета, от щата или от федералния бюджет. В по-голямата си част те се разпространяват сред литературната общност, сред пишещите, преподаващите, учещите литература студенти. Престижно е да се публикува в тези издания, но не е финансово изгодно. Докато по-големите издателства се стремят да уловят колкото се може повече читатели с изпитани прийоми на писане. Не случайно се продава и софтуер за писатели. В университетите това нещо не го търпят. Или го търпят, ако е пародия на този шаблон. Важното е, че талантливият човек, дори подчинявайки се на шаблона, пак успява да разкрие себе си, душата и мисълта на общността, която представя, и да го надскочи.

Рисувате проникновено както хора, които живеят в крайна оскъдица, така и такива, които се къпят в лукс. Дали богатството гарантира щастие?

Не мога да кажа дали гарантира, защото аз никога не съм имала богатство и въобще не се стремя към него. Повечето ми приятели изобщо не са свързани с богатство, но са хора културни. Някои нямат образование, други имат по няколко докторски титли. Типичното за тях е, че са запазили ума си чист, не са се продали на никое влияние, не са се продали за пари. Продължават да се борят, да имат чувство за хумор, остро око и срещите с тези хора ми дават щастие. Моят отговор е: няма значение дали е беден или богат човек, зависи как е съхранил душата си, ума си. Знам, че когато е беден, той мисли за хляба, но същевременно му идват хитри мисли да се надсмее на това, което го дразни, да го смачка с думи, с поведение. И аз се прекланям пред такива хора. Така че, който е богат, дай Боже да е щастлив, но богатството не е гаранция в никакъв случай, така си мисля аз.

Какво е писането за Вас – радост, тежък труд, победи?

За мене то е да помогна на много слабия човек, като прочете това, което съм написала, да може, макар и за кратко, да забрави трудностите, да си каже: ще направя това и това, няма да се предам. Заради това пиша. И не само за другите хора, а и за себе си. Като се почувствам притисната от едно или друго, предпочитам да пиша. И може би така подавам ръка и на себе си, и на хората, защото не съм лекар да ги излекувам. Това мога да направя.

По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Мария Бакалова връчва Голямата награда на фестивала на Илия Алеков, представител на филма за България.

Филмовата драма "Лимонов" спечели голямата награда на “Синелибри“ в София

Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..

публикувано на 27.10.24 в 18:48

Честваме 165 години от рождението на езиковеда Александър Балан

На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..

публикувано на 27.10.24 в 15:28
Кадър от документалния филм „Да летиш с плавници“

“Док-Арт-Фест” представя български документални филми в Берлин

Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..

публикувано на 27.10.24 в 11:33