Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Лъжко – народното име на април

Денят на шегата има различен национален колорит. Например във Франция негов символ е „априлската риба”, а у нас най-популярният народен персонаж, с когото българите свързват шегата, е Хитър Петър.
Снимка: архив
Както навсякъде по света, у нас Първи април е единственият ден в годината, на който лъжата е официално разрешена. Казват, че произходът на този весел празник е известен само донякъде. Според една от теориите, всеки народ е имал шеговити обичаи в началото на пролетта. Затова и до днес Денят на шегата има различен национален колорит във Франция, Великобритания и т.н. У нас вярват, че на този ден непременно трябва да излъжеш някого, за да си здрав и весел цялата година.

Според народа ни, Април е името на третия брат на Баба Марта – народното име на месец Март. Другите двама са Голям и Малък Сечко – януари и февруари. В приказките понякога наричат януари Големия месец, февруари – Малкушан, а народното име на месец април било Лъжко. Непостоянният характер на времето през март в нашия фолклор се обяснява с промените в настроението на Баба Марта. Тя много се ядосвала от отношението към нея, от постоянните подигравки. Ревнувала, когато хората казвали, че с нетърпение чакат да дойде април, за да захвърлят най-после дебелите дрехи и да видят слънцето усмихнато. Един ден Марта помолила брат си Април да й даде няколко дни назаем. Съгласил се той, отстъпил й три дни от своите, а Марта си изкарала яда върху земята с ветрове, студове и снегове. Славата на април като лъжовен месец, обаче, не идва от тези т.нар. “заемни дни”. Славяните по нашите земи го наричали Лъжко или Лъжитрев (който лъже тревите). Това име месецът си спечелил заради обичая си да подлъгва тревата да поникне, цветята да разцъфнат, дърветата да се разлистят. После внезапно изпращал студове и унищожавал растенията. За да се справят с лъжите на месеца, хората започнали да измислят хитрости, с които да отвличат вниманието му. Наричали се един друг с променени имена, обличали дрехите си наопаки, слагали си маски, произвеждали силен шум с различни метални предмети. В този обичай откриваме корените на кукерските игри. А в облеклото на кукерите основни елементи са кожените дрехи, обърнати с козината навън, страховитите маски и звънците, нанизани около кръста на участниците.

“Кажи го на шега, че да те чуят наистина.” От векове хуморът е средство за възпитаване на децата, за поправяне на различни човешки недостатъци. В България сладкодумните разказвачи на весели истории били тачени наред с изкусните певци и свирачи. Най-популярният народен персонаж, с когото българите свързват шегата, е Хитър Петър. Неговите хитрини край нямат. Приказки за Хитър Петър са едновременно весели и поучителни. Ето една от тя. Поканили Хитър Петър на гости. Облякъл той най-скъсаните си дрехи и отишъл. Никой не му обърнал внимание, всички си говорели и се правели, че не го виждат. Прибрал се Хитър Петър вкъщи, преоблякъл се с празничната си риза, сложил скъп кожен калпак, взел назаем кехлибарена броеница и отново отишъл в къщата, дето бил поканен. Появил се той отново и още от вратата го обсипали с любезности, поканили го да седне, поднесли му кафе с голям каймак. А той взел чашата и вместо да пие, започнал да полива лекичко дрехите си с кафе. Попитали го защо постъпва така, а той отговорил: “Защото това кафе не е за мен, а за дрехите ми. Благодарение на тях го получих.”

“Смехът е здраве” казва още народът ни – векове преди съвременната медицина да установи, че смехът наистина лекува. А в една фолклорна история самият Хитър Петър е билкар и лечител. Бил той голям познавач на човешките болести, за всяка болка намирал билка, лекувал хората без пари. А жените му приготвяли погачи, пускали по някоя кокошка в двора му. Отплащали му се хората както намерят за добре. Някои му давали и пари – всеки според възможностите си. Но се случил веднъж един много стиснат човек. Имал много пари, но не искал да плаща за нищо. Заболяло го гърлото и отишъл при Хитър Петър. Започнал да го подпитва как се лекува неговата болка. Петър веднага разпознал скъперника и се пошегувал: “Болно гърло се лекува с топло вино. Слагаш вино в едно котле, малко черен пипер и готово. Но трябва да го изпиеш с някой добър приятел. Иначе не помага.”

Още от категорията

Обичаят

В Плевенско прогониха злите сили и лошия късмет

В плевенското село Ясен, днес по стар обичай прогониха от домовете си злото, болестите и лошия късмет, информира БТА. По традиция, там след Йордановден и Ивановден се изпълнява ритуалът "Кьорава кобила", характерен за този край на България. В обреда..

публикувано на 08.01.22 в 14:10

Бабинден е!

Отбелязваме Бабинден - един от големите народни женски празници, посветен на родилната помощ и възрастните жени, които някога помагали на родилките. Той следва големите зимни празници, Богоявление и Ивановден, на които се извършва ритуално къпане...

публикувано на 08.01.22 в 11:19

Празнични ритуали на Ивановден

След Йордановден и обредното къпане на мъжете, януарската поредица от обичаи продължава с Ивановден, отбелязван на 7 януари. В църковния календар това е денят на Йоан Предтеча, кръстил Иисус в свещените води на река Йордан. Народният празник е..

публикувано на 07.01.22 в 09:38
Подкасти от БНР