Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кое ми цвете най-рано рани

Снимка: Албена Безовска

Цвете за хубост, цвете за радост, цвете за добра среща... В българската народна традиция почти всяко растение има специално предназначение. Ще ви разкажем за символите, които носят някои от пролетните цветя.

Люляк и цвят от круша предпазват от лоша среща. Цвят от череша привлича очите на любимия. Червените цветя гонят лошите мисли, лошите погледи, пазят от злини и лоши срещи. Сред горските растителни видове на специална почит е червеният божур. Българите от векове го отглеждат и като градинско растение. Символ на моминството и на женската красота, според народните вярвания, цветето има сила да предпазва от уроки, от магии и дори от митичните горски самовили. Който носи червен божур ще бъде здрав и дълголетен. Да подариш божур означава да пожелаеш здраве, физическа красота и дълъг живот.

Подобно на божура, игликата също има предпазващо действие. Тя е сред най-обичаните момински знаци. В много народни песни игликата е символ на чистотата, пролетта и любовта между двама млади. “Ние сме лика прилика, като два стръка иглика” – този израз, придобил значението на поговорка, срещаме в стотици народни песни от всички краища на България. Игликата расте в гората, на поляни, огрени от слънце. Дивото растение най-често е жълто – цветът на слънцето, цвят, който носи радост и топлина. Момите носели като украса в косите си и градински иглики, които увивали на китки. Понякога китката представлявала своеобразен цветен амулет – в нея момичетата вплитали по няколко растения, за които вярвали, че имат магически свойства. Зеленият цвят на здравеца и наситеният му аромат са възпети в много народни песни. Здравецът е зелен през цялата година. Той е част от всички големи ритуали – предженитбени, религиозни и др. Горските теменужки, които се появяват през пролетта, народът ни също нарежда сред моминските цветя. Те имат и лечебно действие – според народната медицина пречистват кръвта, създават чувство на спокойствие и хармония. Теменужки, росен, иглики – с тези пролетни цветя виели китки не само младите момичета. През дългите дни, прекарани със стадата извън селото, пастирите също ги събирали, за да ги подарят на своите избраници в знак на обич.

В пролетните момински обичаи специално място има върбата. На Цветница клонки от върба се освещават в църквата. После те се поставят пред домашната икона и се пазят през цялата година. Народните вярвания поставят върбата сред растенията, с които може да се бае против болести и уроки. Описани са магически практики, при които възрастните жени от семейството се опитвали да спрат градоносните облаци през лятото. Зададе ли се буря, те излизали на двора и гледали към облаците през върбовия венец от Цветница. Изричали специални заклинания, като вярвали, че така ще отпратят стихията надалече. С върбови клонки баячки и знахари опушвали болни от треска. Върбата е неотменна част и от пролетния момински обичай кумичене. А на Гергьовден съществувал обичай момите и невестите да увиват около кръста си върбови клонки за здраве.

В народните песни и предания са запазени и много имена на билки и цветя, които днес не са познати у нас. А някои растения, отглеждани традиционно като храсти, са описани като дървесни видове със сакрално действие. Сред тях е дафиновото дърво, чимшира, дори босилекът, който е свещено растение във всички древни традиции. Както и билките седеф и стратор. Днес те са известни само на хората, които се занимават с билколечение. Но в българския фолклор са възпети като магически китки за здраве, красота и добра сила.

По публикацията работи: Албена Безовска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Фолклорният фестивал "Мир на Балканите" събира различни етноси в Дупница

23-ият Югозападен международен фолклорен фестивал "Мир на Балканите" събира от 30 май до 2 юни в гр. Дупница танцови състави от цяла България. Според регламента на събитието, което не е с конкурсен характер, участниците ще изпълняват танците си с..

публикувано на 30.04.24 в 05:05
Снимка: Facebook /Фолклорна танцова група „Дилмана“

Най-голямото българско хоро ще се извие през май в Копенхаген

След по-малко от месец - на 26 май, от 11:00 часа в столицата на Дания ще се проведе 10-ото юбилейно издание на "Най-голямото хоро". Събитието се организира от танцовата фолклорна група "Дилмана".  Инициативта в Копенхаген за поредна година ще е..

публикувано на 28.04.24 в 11:10

Деца изписват яйца в работилница на Националния етнографски музей

Работилница за писани яйца отваря днес в градинката зад бившия Княжески дворец, съобщиха от Националния етнографски музей към БАН, които са организатори заедно със Столичната община. По време на събитието специалисти от музея ще покажат традиционна..

публикувано на 28.04.24 в 06:30