На 20 април преди 135 години започва Априлското въстание – връх в освободителните борби на българите през петвековното османско владичество. Решението за него е взето от Гюргевския революционен комитет, който заседава през ноември и декември 1875 г. През лятото на същата година избухва въстание в Босна и Херцеговина. То предизвиква поредната криза в Югоизточна Европа. Гюргевският комитет преценява, че с това са възникнали благоприятни възможности за организиране на всенародно въстание в българските земи и започва подготовката за него. Ето какво казва в интервю за Радио България доц. Пламен Митев – декан на Историческия факултет в Софийския университет “Св. Климент Охридски”:

“Немалко изследователи приемат, че гюргевските апостоли са наясно с голямата разлика в съотношението на силите между въстаниците и възможностите на Високата порта. Османската империя продължава да има внушителна военна машина, тя разполага с над 500 хиляди войници в случай на необходимост. Турската армия е въоръжена с най-новата бойна техника и би било истинска авантюра, ако апостолите не са осъзнавали, че при такъв противник българското въстание няма големи шансове за реален успех. От тази гледна точка се приема, че самото въстание е замислено като част от задълбочаващата се Източна криза, в контекста на която българите биха могли да получат непосредствена подкрепа от Великите сили. Затова все по-често в научната литература се отбелязва, че, ако във военната област въстанието претърпява неуспех, то в чисто политически план то постига своята крайна цел. Защото събитията от април и май 1876 година в българските земи привличат вниманието на цяла Европа. Така в крайна сметка под натиска на Великите сили се стига до търсенето на изход от тази криза, част от която е и българският политически въпрос.”

Съгласно решенията на Гюргевския комитет България е разделена на революционни окръзи. Най-голям размах въстанието има в ІV – Пловдивски окръг. Изключителна в случая е ролята на водача на бунта там – Георги Бенковски. Живял години наред в странство, говорещ седем езика, минал през подеми и крушения, той се появява сравнително късно на сцената на нашето освободително движение.

"Хвърковатата чета", художник Димитър Гюдженов

“Реално той се ангажира в освободителните борби през лятото на 1875 година, само няколко месеца преди да се изяви като апостол в ІV революционен окръг, но неговият богат житейски опит, личните му качества позволяват за сравнително кратко време той да се открои като ярка и знакова личност, която съумява да спечели сърцата и умовете на населението в своя окръг – отбелязва Пламен Митев. – Защото това, което виждаме в разбунтувалите се селища в Средногорието и Родопската област, е плод на магнетичния ефект, който Бенковски има върху всички, с които се среща и говори. Той успява да запали както бедните, така и богатите, както младите, така и старите.”
 
Една от най-интересните страници в историята на въстанието е свързана с гениалния български поет Христо Ботев. Той подготвя чета от над 200 души. Те се качват на групи от различни румънски пристанища на австрийския кораб “Радецки”, пътуващ по Дунава. Представят се за градинари и работници, а оръжието и въстаническите им дрехи са в сандъци, в които уж са земеделските им сечива. На 17 май обличат униформите, въоръжават се и овладяват парахода. Целта им е да слязат на българския бряг при село Козлодуй. На капитана е връчено писмо, в което се посочва, че отиват да помогнат на въстаналите си братя, сражаващи се храбро “за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – България”. Стъпват на българския бряг, целуват родната земя, за да тръгнат към тежки сражения и преследвания. В тях загиват Ботев и мнозина от четниците.

“Някои историци смятат, че поетът е вярвал, че с четата си ще допринесе за крайния успех на въстанието. Друга група изследователи разсъждават в по-различна посока – казва доц. Митев. – Според тях и Ботев, и ръководството на четата са осъзнавали, че при създалата се ситуация месец след обявяването на въстанието шансът то да постигне военен успех е минимален. И от тази гледна точка действията на Ботевата чета се възприемат като поредния опит за привличане вниманието на европейската дипломация, на европейската общественост, което действително е постигнато по един великолепен начин. Неслучайно някои учени говорят за умението на Ботев да режисира буквално час по час действията на четата от качването на кораба “Радецки” до стъпването на българския бряг и ритуалното полагане на клетва с целуването на българската земя. Всичко това поетът прави с ясното съзнание, че всяко негово действие ще получи гласност чрез европейските вестници и така българският проблем има много по-големи шансове да постигне своето разрешение. Аз съм склонен да приема втората трактовка, защото наистина би било подценяване да смятаме, че Ботев е вярвал, че с една чета може да се постигне краен резултат в борбата срещу Високата порта.”

© Снимка: архив

Мостът на първата пушка в Копривщица

Въстанието е потушено с много жестокости, които стават известни на света. На 3 април тази година Българската православна църква канонизира част от жертвите в него – мъчениците, избити в Батак и Ново село. Всъщност, за първи път Българският въпрос се откроява като самостоятелен аспект на големия Източен въпрос още през 40-те и 50-те години на ХІХ век във връзка с въстанията в северозападните български райони. Тогава на два пъти – в 1841-а и 1850-а, европейската дипломация открито застава в защита на българското население и подтиква Високата порта да предприеме конкретни реформи за подобряване положението на населението в тези райони. В годините след Кримската война емигрантите ни полагат много усилия, за да популяризират българската кауза чрез пресата, чрез политически брошури, манифести, прошения, адресирани до различни европейски правителства. Българите привличат вниманието и на няколко международни форума, например Парижката мирна конференция от 1869 година по Критския въпрос, на която представят конкретни предложения и проекти.

© Снимка: bg.wikipedia.org

"Баташкото клане", худ. Антони Пиотровски

“В този смисъл това, което се постига по време на Априлското въстание, е продължение на вече натрупани инициативи, които подготвят почвата за една всеобща симпатия към българската кауза. Но безспорно драматичните събития, особено при неговото потушаване, изиграват ключова роля за цялостна промяна в отношението на западноевропейската дипломация към българите – посочва Пламен Митев. – Във всички големи европейски държави българската тема е номер едно. В парламентарните среди там се дебатира отношението към задълбочаващата се Източна криза. Достатъчно е да споменем ролята на такива ярки личности като Уйлям Гладстон, Виктор Юго, Гарибалди, десетки руски общественици, писатели, политици, които се ангажират с популяризиране на българската кауза. Наистина имаме нещо ново, нещо различно, с много голям размах и силно въздействие, защото само за около два-три месеца отношението на Великите сили коренно се променя. Първоначално се търси мирно решение чрез международна конференция, свикана в Цариград, но след нейния провал единствено войната се оказва възможно решение на Източната криза.”

Така започва Руско-турската Освободителна за България война от 1877-78 г. След пет века османска власт българската държава се възражда, създават се условия за бърз икономически и културен напредък.