„Промених се след заминаването ми в чужбина. Като личност, като начин на мислене и ценностна система.” – така започва разговорът с Емил Русанов, един от многото български емигранти, пръснати по целия свят. Емил е роден в малко градче в Северна България, завършил е радиотелевизионна техника в черноморския ни град Варна. Впоследствие съдбата му го отвежда във Великобритания. Вече повече от десет години живее в Лондон. Собственик е на ресторант, издател е на вестник „Будилникъ” и член на Асоциацията на българските медии по света. В България бе по повод представянето на инициативата на политическа партия „Другата България” за онлайн проучване на броя на българските емигранти по света.

„Това трябваше най-накрая да се случи. Някой да преброи емигрантите от България, по държави, по възраст – казва Емил Русанов. – Толкова много българи в активна възраст – между 18 и 50 години, живеят зад граница и е важно да има данни за тях, за това как живеят, имат ли намерение да се върнат в България. Деветдесет процента от българските емигранти през последните десетина години, са заминали по икономически причини. Те са отишли в чужбина, за да изкарат някакви пари зад граница и някои от тях с идея да се върнат след време и да започнат свой бизнес. Действително, през годините немалко емигранти се върнаха в България с пари, започнаха да правят бизнес и се сблъскаха с толкова пречки и спънки, че се отказаха и вероятно окончателно емигрираха. И не се знае дали ще направят пореден опит да инвестират с труд изкараните си пари на българска почва. Някои все пак успяха, но те са единици. Трябва да има контакт с тези хора, държавата да проявява интерес към тях, защото в един момент те спират да се чувстват българи и прекъсват окончателно връзките си с родината…”

Емил признава, че и той все по-рядко се връща в България, а когато го прави, програмата му е наситена със срещи с приятели, близки и роднини… „Ежедневието ми е такова, че трудно мога да се откъсна, да си позволя почивка, допълва той. България не ми липсва много. Имаме обособена общност в Лондон, както е и в повечето държави, където има български емигранти. Имаме си вестници, радия, магазини, заведения, всичко… Говори се на български, гледа се българска сателитна телевизия. Вече не се чувстваме така откъснати, както беше преди присъединяването на България към ЕС. Чувствахме се много зле в началото на емигрантския живот – отритнати, икономически емигранти, които са напуснали държавата, за да могат да оцелеят по някакъв начин. Сега вече дали от Лондон ще ида до София или от София – до Варна, е почти едно и също. Светът и по-конкретно Европа се мултинационализира.”

С какво е известна сред жителите на острова България днес? „Повечето англичани са били в България многократно и са с много добри впечатления от природата ни, от културата, от гостоприемството на българите, казва Емил Русанов. – Те много харесват България, но не живеят тук постоянно и не се сблъскват с ежедневието, с битовизмите, бюрокрацията, започнатият и не приключил вече двадесет години преход… Те познават страната ни като туристическа дестинация. Освен с курортите обаче името на България се свързва с корупция, бедност, ниска раждаемост и демографски срив.”

Според Емил Русанов, животът зад граница носи коренна промяна в навиците, поведението, манталитета и мисленето на емигрантите. „Важи в пълна степен поговорката „Приятелите са си приятели, сиренето е с пари” казва той. – Тотално се променят отношенията между хората зад граница, но според мен промяната е в положителна посока. В България продължава да я има шуробаджанащината, има едни меко казано странни бизнес взаимоотношения, неразбираеми за хората, работещи зад граница. Всеки българин, заминал да живее и работи в чужбина си е поставил ясни житейски цели и ги следва. Няма време за завист, за сплетни и клюки.”