Една българка в Ню Йорк – Искрица Огнянова

Искрица Огнянова е родена в гр. Стара Загора. Семейството й е от потомствени музиканти. Най-яркият спомен от детството са оперните постановки в родния й град. Тя е детето в залата – когато има репетиции и детето зад кулисите – по време на спектакъл. На български език името й прилича на артистичен псевдоним. Родителите й са искали символично да носи в себе си малката искрица, от която може да лумне истински огън. Спонтанна, борбена и изключително последователна, Искрица в много отношения оправдава името си. В момента живее, учи и работи в САЩ.

“Започнах обучението си по музика в САЩ през юни 2008 г. в Академията по музика и драматично изкуство (American Musical & Dramatic Academy) в Ню Йорк,

основана преди повече от 40 години, разказва младата Искрица. – Това, което ме привлече, е спецификата на обучението по мюзикъл. Преподаватели са бивши и активно действащи хореографи, актьори, композитори, музикални и театрални критици. Това беше моята най-голяма мечта. Повече от 15 години се стремях към това. Израсла съм сред музика. Баба ми беше певица в Старозагорската опера. Майка ми имаше ангажименти в оперни и оперетни постановки в Стара Загора и в София. Бях дете, когато тя участваше в спектаклите на Държавния оперетен театър “Стефан Македонски”. Имах възможност да слушам, да съпреживявам ролите. Така у мен се породи огромно желание да се докосна до истински бродуейски мюзикъл. След като не получих американска виза през 2000 г., реших да не губя време и да потърся образование, близко до това в академията в Ню Йорк. Кандидатствах и бях приета във филиал на Бъркли колидж ъф мюзик в Барселона – джаз пеене. Научих испански само за шест месеца. Но продължавах да търся стипендии, за да постигна мечтата си.”

Още с влизането си в “American Musical & Dramatic Academy” Искрица започва работа с известни имена от американската сцена.

“Самото кандидатстване се провежда под формата на прослушване – разказва тя. – На него присъства артистичният директор на академията Дейвид Мартин и шефовете на катедрите по класическо пеене и мюзикъл, както и представители на отдела по драматично изкуство. Дейвид Мартин е известен продуцент и режисьор. Работил е с артисти от ранга на Лайза Минели, Барбара Стрейзънд, Гуен Върдън, Боб Фос. Г-н Мартин прослушва абсолютно всички кандидати, които искат да учат в неговата академия. Аз бях сред щастливците и още през първия семестър бях разпределена в класа на Илейн Петриков – шеф на катедрата по мюзикъл, а тя е изключителен музикант и педагог. В академията се изучава много голям репертоар, който е непознат у нас. Много изчерпателно се запознаваме с мюзикъли от всички времена – от 30-те и 40-те години на ХХ век, до наши дни. Първата роля, която получих, беше в мюзикъла “She Loves Me”. Типажът беше източно-европейски – играх унгарка. Въпреки че продължавам да се усъвършенствам, все още имам проблем с акцента. Затова и ролите ми са все на жени от тази част на света.”

Искрица получава и роли на т. нар. “Оф-Бродуей” – театри с по-нова история, разположени до легендарния Бродуей. Една от ролите е в мюзикъла “I`m a woman”.
“Това е драма-спектакъл, изграден като колаж от монолози, взети от различни пиеси – продължава Искрица. – Попаднах на кастинга съвсем случайно. Просто имах готов монолог от пиеса, в която действието се развива в Източна Европа – Босна, а те търсеха актриса именно за такъв персонаж. Монологът е много силен и ме ангажираха веднага. След това ме попитаха какво според мен е да си жена в Манхатън. Пред очите ми мина моят живот – малкия град, от който съм тръгнала, ученето в Барселона, борбата да попадна в Ню Йорк... Говорих много развълнувано, много открито и дори се разплаках. Според всички професионални правила, на които са ме учили в академията, трябваше да пазя емоциите за себе си. А журито трябваше да ме дисквалифицира. Но те явно са оценили моята искреност. Получих ролята и участвах в спектакъла, който беше успешен.”

Искрица е първата българка, получила диплома от “American Musical & Dramatic Academy”.
В момента Искрица продължава да учи, да работи и да намира все повече приятели сред професионалните музиканти отвъд океана.

Искрица Огнянова с Тери Уалдо

“В САЩ това, което най-много ми харесва, е, че когато си откровен, знаеш какво искаш и когато следваш необходимите стъпки честно и почтено, финалът винаги е добър – споделя Искрица. – На мен ми се налагаше да работя, за да се издържам, въпреки стипендията, която имах. Отидох при емиграционните власти и им разказах, че съм в Ню Йорк заради голямата си мечта – да пея на Бродуей. Обучението в академията е път към мечтата ми, без да е гаранция, че ще успея. Но аз продължавам да се стремя към нея. Разказах им, че за да отида в САЩ, ипотекирах жилището си в България, но и това не е достатъчно... И получих разрешение да работя. Така станах първата чуждестранна студентка в академията, получила официално разрешение за работа. Това също беше неоценим шанс – започнах като PR във втората по големина продуцентска компания в САЩ. Работих в легендарния “Палас Тиътър” на Бродуей, където в момента вървеше “Уестсайдска история” с Карен Олива в ролята на Анита – носителка на наградата “Тони” именно за тази роля. С нея, както и с други актьори станахме приятели. Получавам от тях много ценни съвети. Друг много важен човек за мен е Тери Уалдо – един от идолите на американския рагтайм. Той е пианист, композитор, непрекъснато свири в различни страни по света. Запознахме се отново случайно, но сега често се срещаме. Той ме окуражава да пея джаз и аз започнах да подготвям репертоар за диск, който да запишем с него. Въпрос на време е този албум да се появи.”

Споделете

Една българка в Ню Йорк – Искрица Огнянова

Още от категорията

България днес - 20 декември 2024 г.

Над страната ще премине студен фронт с валежи от дъжд и сняг

В личен план 60% от българите са доволни от 2024 г., оптимисти за 2025 г. са 47%

България изрази съболезнования за жертвите от Магдебург и осъди атентата

Сигнал за бомба отмени концерт в централата на БСП посветен на Донбас

Председателят на парламента очаква президента да не назначи главен прокурор

Българско Национално Радио