„Лора отвори очи и не можеше да си спомни. В общи линии нещата бяха ясни …”

Преди около десет години Димитър Коцев - Шошо, преводач, режисьор на телевизионни предавания, реклами и концерти, приема поредното предизвикателство на думите. Да напише история, разказ за едно поколение, което не е много описвано до тогава – неговото. Причината – „Аз смятам, че поколението ни, родените в началото на седемдесетте, пък и по-младите с десетина години, сме на едно ниво, на което сме разбрали, че ако нещо в живота ни не е наред, виновни сме си сами, а не системата, времето или нещо друго. Едно поколение, което предпочита да действа, вместо да се оплаква” – обяснява Шошо. Ако питате мен обаче, „Лора от сутрин до вечер” не е поколенческа книга /филм, с типичните драми и борби „за” или „срещу”/. Това просто е история за живота в действие с неговите абсурдни ситуации, с прекрасната усмивка на Миленита, най-яките татуировки върху мъж, една от най-добрите гинеколожки в страната ни в ролята на любопитна съседка, и силно любимите ми поетични вдишвания и издишвания на фона на Града на Лора в книгата. И да не забравя – три чифта зарчета на късмета.

И така, в началото бе словото. „Лора от сутрин до вечер” започва като разказ, достига обем на новела и се ражда като „романче”, както самият й баща признава. Не е евтино да пишеш романи в България. Колко точно? „Леля ми, сестрата на баща ми, почина и ни остави част от къща, която продадохме. Една година живяхме много готино с парите и в този период написах основната част от книгата”, със смях си спомня Димитър Коцев. Онези от нас, които очакват следващата книга от него, сигурно трябва да се надяваме на нова продажба!? ”Нямаме повече къщи. Ако някой има, нека да ми се обади, да ми даде парите и аз ще напиша роман, и ще го отбележа на корицата” – готов е със сделката той. Признава, че сега се вълнува много повече от правенето на кино, отколкото от писането на книги. Според мен винаги е било така, защото веднага след излизане на първото издание на романа се прокрадва мълвата, че това ще бъде и дебютната му игрална история от движещи се картинки. „Още докато търсех издател за книгата, мой приятел продуцент, Светльо Дойчинов, каза – това може да стане много хубав филм. Така че първоначалната идея и смелост да си го представя като филм ми бяха подсказани. За мен това беше просто една книжка” – разказва Шошо. Оттогава до днес минават близо шест години. И сякаш на шега думите на Лора от книга „не ми трябва изпълнител на желания, а някой който да измисля тези желания”, се материализират. Димитър Коцев измисля желанието и с помощта на щастливите „зарчета” – неговите приятели, превеждат текста на големия екран.

Милена Николова - Миленита в ролята на Лора, от сутрин до вечер.

В интервюто, което ще чуеш с Коцев, няма да се спираме на борбата с държавните институциите за финансиране на проекта или на абсурдното желание от тяхна страна да се докаже причината да има такъв филм. Не го питам за кино дебюта, който прави във филма един от най-добрите съвременни български писатели Радослав Парушев и връзката му с Кевин Спейси. Няма да говорим и за липсата на актьори-клишета в лентата и избора на непознати лица, дори няма да обсъдим цвета на косата на Лора (Шошо от самото начало на написване на историята си е представял Лора като брюнетка. На корицата на първото издание обаче, тя е нарисувана блондинка, което предопределя образа й, защото едва ли има по-подходяща „Лора” от русата Милена Николова. Някои хора просто трябва да бъдат светли). За това ще говорят други. Спираме се на разликата в историята на хартия и лента. Със сигурност един от най-приятните и масажиращи въображението моменти в книгата са описанията – на вътрешните диалози на героите, на града на Лора и най-любимото ми – описанието на септември. Това са така наречените поетичните въздишки в книгата, които сами по себе си са разказ и придават добавена стойност на целия текст. Нещо, което не може да се пресъздаде напълно в киното. Шошо сам признава, че има разлика в духа на самия разказ и на героите. „Във филма правиш нещата по-съвременно, по-динамично и забавно”, разказва той. Най-интересната част от преработването на романа в сценарий му е била превръщането на сюжета в една цялостна, завършена история и още на първия монтаж видял, че се е получило.

„Това е безбюджетен филм, но с приятели” – прави фундаментално заключение режисьорът. „Аз съм щастливец, защото съм направил този филм с много приятели и техния труд съвсем не е безплатен. Той е реален и те са ми го подарили, което е страхотно”. Ако говорим за конкретна сума – филмът е създаден с близо 10 000 лева, около 5 000 евро, събрани от семейството и приятели. „Беше много приятна ситуация. Дано не се случва отново” – смее се Шошо, но с изключителна гордост заявява. „Това е големият удар за мен. Както преди години Камен Калев успя с „Източни пиеси” – да направиш филм със собствени сили и той да стигне до кината. Това само по себе си е постижение. Само за това мога да съм доволен от себе си и да кажа – Благодаря ви!”

Филмът „Лора от сутрин до вечер” имаше официална предпремиера на тазгодишния София Филм Фест и няколко допълнителни прожекции из страната през месец март. Най-хубавият коментар до момента дошъл от едно момиче от Хасково. След края на филма тя попитала Коцев – А, кога ще излезе следващият ви филм? „Ами, то не става толкова бързо. Най-рано след година – две”, отговорил й той. Разочарованието в момичето е смисълът за Шошо да продължи напред сега, когато вече е истински кинорежисьор както му е казал Тери Гилиъм лично на него, на 5 юни 2010 година вечерта. Какво имам предвид ще разбереш от аудио интервюто.

Истината е, че следващият филм е започнат. Той е документален, по книгата на Веселин Бранев „Следеният човек”, като голяма част от снимките са приключили, но Димитър Коцев все още не може да намери хубавото решение за екранизация на текста. „Просто книгата е едно от най-добрите български заглавия, които съм чел и не бих искал филма да е небрежна нейна илюстрация. Надавам се до есента да съм го завършил”.

Казва, че дните не са от сутрин до вечер. „Последната година е един ден за мен, покрай всички роли, които поех заради „Лора от сутрин до вечер”. Много искам да мине премиера на 3 юни и този ден да свърши и да започне нов”. А какво очаква след това? „Може би ще започне и да ми се връща онова, което съм вложил, аз на това се надявам, и като условия за работа, и като отношение на хора. Пък и бих искал ако има добри продажби филмът да платя на хората, които работиха с мен.” С увереност Шошо изрича, като желание преди хвърлянето на щастливите зарчета – „Мисля, че ще мога да им платя.”

„Лора от сутрин до вечер” – романът, вече е по книжарниците в страната. Филмът тръгва по кината от 3 юни в София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас, Благоевград и Гоце Делчев. В края на месец юни и в други градове на България. Трейлърът можеш да видиш на официалната страница на лентата във Facebook, а ако си още по-любопитен – разбери как е минал снимачният ден на 22 юни 2010 година като прочетеш сборника с разкази „Животът не е за всеки” на Радослав Парушев.

„И понеже филмът е в жанра „лек и забавен”, което отсега го осъжда на пълно неглижиране от страна на фестивалите, единствената награда, която аз мога да имам са хората, който ще дойдат да го гледат, ще си тръгнат усмихнати след прожекцията и ще си кажат „Днес денят ми е малко по-хубав, защото гледах този филм”. Ако това стане ще е супер” – казва Димитър Коцев - Шошо. Аз пък казвам, че вечерта на дългия едногодишен ден за него няма да завърши на 3 юни. Просто защото новият член на семейство Коцеви винаги ще им напомня за началото – котката Сутрин от Пловдив.

„В краткия миг преди да заспи, тя си пожела всичко това да не е било сън и когато отново се събуди, да може да изиграе един флипер.”