Интеграция на бежанците в България

Ако в миналото 90 на сто от хората, търсещи убежище в България, бяха мъже, то в последните години това са все повече цели семейства. През годините се наблюдава и друга промяна в профила на бежанците. В периода 2001-2003 г., по време на въоръжените конфликти в Афганистан и Ирак, бежанците, които първи напускаха страните си и пристигаха у нас, бяха предимно представители на интелигенцията.

„В момента в България повечето от чужденците, които идват, са представители на т. нар. средна класа – казва Румен Сяров от Държавната агенция за бежанците. – Имаше един много кратък период, в който се появиха бежанци, които бяха напълно неграмотни и не можеха дори да четат и пишат. Така и не разбрахме точната причина, поради която са напуснали техните държави. Но това беше за много кратко. След това не сме имали подобни случаи. Така че в момента профилът е на хора от средната класа, обикновено със средно образование, които основно са се занимавали с малък бизнес. Това са представители на типичната средна търговска класа или учители, шофьори, които са били преследвани по някаква причина.”

Годишно у нас търсят убежище около 1000 души. Традиционно това са най-вече граждани от Ирак, Афганистан, Армения, Иран, както и от Мароко, Алжир и Сирия. Статистиката на Държавната агенция за бежанците показва, че рядко предоставяната от страната ни закрила надхвърля 30 на сто от всички подадени молби за придобиване на статут. Причината според г-н Сяров е, че голяма част от чужденците, търсещи убежище, всъщност са икономически имигранти. За момента обаче страната ни все още е по-скоро транзитна, отколкото крайна дестинация. Много от бежанците предпочитат да потърсят закрила в някоя от европейските страни с по-висок стандарт. За хората, които остават у нас, са осигурени конкретни мерки, целящи тяхната интеграция и вписване в живота на българското общество. Те се реализират от Интеграционния център за бежанците, създаден към Държавната агенция за бежанците. Повече за предлаганите възможности на хората, потърсили закрила от страната ни, разказва Цветан Петров, директор на центъра:

„Разработена е учебна програма и са организирани курсове по български език за деца и възрастни. Нашите преподаватели са автори на специализиран учебен комплект, включващ учебник по български език за деца бежанци и учебно помагало. В Интеграционния център организираме и следобедна занималня, посещавана от децата, чиито родители са включени в Националната програма за интеграция на бежанците и работят. Важна част от обучението по български език е модулът „Социална ориентация и културна адаптация”, чрез който бежанците се запознават с нашата култура, история, с нашите традиции и бит, с нашите празници. Това е съчетано с посещение на различни забележителности и градове в страната.”

„Друга важна част в дейността на Интеграционния център е осигуряването на професионална квалификация и преквалификация, т.е. курсовете по професионално обучение – продължава г-н Сяров. – Те се провеждат съобразно желанията и възможностите на бежанците. Към Интеграционния център е създаден Център за професионално обучение, лицензиран през 2004 г. от Националната асоциация за професионално обучение и образование. В него се извършва подготовка по четири професии – фризьорство, козметика, шев и дизайн на облеклото, както и компютърна грамотност. Част от тях са типично женски професии и причината да ги предлагаме е уязвимостта на мюсюлманската жена, която попада в различна за нея приемаща среда. Интересното е, че в последните години дори към тези професии има сериозен интерес и от страна на мъжете. Някои от тях създават малък бизнес в тези занаяти. Нова специалност е компютърното обучение. За някои от тези дейности ние търсим финансиране и от Европейския бежански фонд. Друга важна част са социалните дейности. Осигуряваме посредничество при контакти на бежанците с други институции за разрешаване на техните проблеми – с общинските структури, с дирекциите по социално подпомагане, с бюрата по труда, НОИ, както и с неправителствени организации. Важна част от интеграцията са и дейностите, насочени към децата. В центъра има художник, който работи с децата и всяка година се организират изложби. Измежду децата има такива, които са много талантливи. Техни картини са разположени в цялата агенция.”

Част от бежанците у нас са настанявани в общежитията на регистрационно-приемателните центрове на агенцията, а останалите получават финансова помощ от държавата за плащане на наем. Условието обаче е те да посещават курсовете по български език. Освен това на получилите статут или търсещи закрила у нас се отпуска еднократна социална помощ, както и средства за издаване на лична карта. За тези, които посещават курсовете, са предвидени още стипендия, здравно осигуряване и седмични транспортни карти за периода на обучение, както и целева месечна помощ за децата, посещаващи общински или държавни училища и детски градини. Интеграционният център организира много културни събития съвместно с представители на различни бежански организации като тази на Съвета на жените бежанки, Афганистанското културно дружество, Асоциация на арабската интелигенция, Асоциацията за интеграция за бежанци и мигранти и други.

Споделете

Интеграция на бежанците в България

Още от категорията

Славата на Шипченската епопея остава ненадмината

Засилен интерес към българския павилион на Венецианското биенале на изкуствата

В София дават началото на колоездачната обиколка на България

Температури до 38 градуса в неделя

Патриарх Даниил призова вярващите да се молят за Украинската православна църква

Славата на Шипченската епопея остава ненадмината

Българско Национално Радио