„Дойдох в България за месец, останах три години”

„Дойдох в България за месец, останах три години” – Иво Паунов

публикувано на 09.06.11 в 10:13

Снимка: Албена Безовска

Иво Паунов е млад инструменталист, композитор, лидер на две музикални формации – едната в България, другата в Канада. Двете страни се преплитат и в биографията му. Роден е в България, а на 15-годишна възраст попада в Канада, където родителите му се преселват. Първият му спомен е от огромните снежни преспи, които образуват истински леден лабиринт. Днес казва, че Канада е страната, разширила неимоверно хоризонта му. Но България е мястото, което винаги ще го изненадва. Иво се занимава с музика от ранна възраст. Свири на няколко инструмента, сред които е и българският кавал.

„В Канада завърших средното си образование – разказва Иво. Продължих в Университета на Торонто – първо с математика. По-късно реших, че искам да уча и физика. Започнах с тази специалност в същия университет. Няколко семестъра посветих на физиката, но в един момент смених генерално посоката. Кандидатствах в York University в Торонто със саксофон. Завърших много силна програма по джаз – изпълнителско изкуство и всички теоретични специалности. Запознах се с най-изявените млади таланти, свирих в различни формации. По същото време започнах да преподавам музика (в Arcadia Academy of Music, Beaches Conservatory и Dixon Hall). След като приключих музикалното си образование, завърших и още една специалност – този път по компютърни науки.”

Канадската група на Иво се нарича „Афродизиак”. В нея е заедно с брат си Вихрен, който е басист. Както и още няколко музиканти от различни страни по света. Изявите им на живо включват Montreal Jazz Festival, Harbourfront Center и редица други. Проектите с „Афродизиак” подпомагат и активната му дейност на филмов композитор. 2007 година е много важна за Иво Паунов. След дълго отсъствие от родината си, той решава да дойде в София за около месец, най-много два. Остава малко повече от три години.

„Дойдох тук, за да работя върху музиката на анимационно филмче и да видя роднини и близки. Мислех, че месец-два ще са ми достатъчни. Почти веднага се запознах с огромен кръг хора. Въпреки, че не бях си идвал седем години, веднага се “вписах в обстановката”. Постепенно се увлякох в нов проект – документален филм на Валентин Вълчев, чиято премиера беше в Амстердам, Холандия.. Той се нарича See you at the Eiffel Tower /„Среща на Айфеловата кула”/ Много силен филм, държа го на специално място в сърцето си. Почти веднага получих предложения да направя няколко реклами, после още един филм – късометражен. От Канада също пристигаха предложения, които приемах. Оказа се, че мога да работя по канадски проекти и тук. Технологиите са толкова напреднали, можеш да си купиш яхта, да обикаляш света и да продължаваш да упражняваш редица професии.”

Някои от заглавията на филми, озвучени с музика на Иво Паунов – “Георги и пеперудите”, получил награда на Международния филмов фестивал в Амстердам, ”Среща Айфеловата кула”, представен на International Documentary Film Festival Amsterdam и получил награда на публиката от филмовия фестивал в Триест. Иво е автор и на саундтраците за няколко известни компютърни игри. В негови музикални проекти са участвали известни български изпълнители. Сред тях са Теодосий Спасов, Христо Йоцов, Михаил Йосифов и др. Основава и групата Acid Folk Five, с която осъществява много клубни и концертни участия у нас.

„Българската формация е своеобразно продължение на проектите ми в Торонто. Използвам български народни мотиви, които аранжирам. Срещата ми с младата народна певица Екатерина Ангелова беше решаваща. Тя ми изпя няколко песни, които помни от баба си – също народна певица. Това безценно наследство стана основа на първите ни съвместни пиеси. В началото използвах много компютърни ефекти, които подготвях предварително. Постепенно започнах да търся български музиканти, с които да го осъществя на живо. Георги Петров е пианистът, допринесъл неимоверно този проект да придобие свое лице. Барабанистът Филип Ернстинг е от Германия, но в момента живее в Холандия. Катя се запозна с него на международен фестивал, той хареса нашата музика и се включи в групата. Както и брат ми Вихрен, с когото непрекъснато работим заедно.”

В началото на 2011 Acid Folk Five направи в България поредица концерти. Един от тях, състоял се в концертното студио на БНР беше излъчен на живо и записан за фонда на нашата медия. Веднага след това Иво замина за Канада. Продължава да се занимава с обичайните неща и да прави планове за следващия български проект, за който в никакъв случай няма да предвижда само няколко месеца.

По публикацията работи: Албена Безовска