На места специално за гостите ще „завъртят” топящо се в устата чеверме което върви с пресни салати и люта, повишаваща тонуса и апетита, домашна ракия. Или пък ще изпекат пълнено с ориз и дъхави треви крехко младо прасенце, отглеждано с любов и грижи в прилежащия към къщата за гости селскостопански двор. Само така човек може да бъде сигурен, че месото, което консумира, е от „щастливо животно”, т.е. то е чисто, без антибиотици, хормони и други вредни съставки, характерни за предлаганите в търговската мрежа продукти. Впрочем месото, в частност свинското, е на почит в българската кухня – нещо, в което всеки може да се убеди, разгърне ли менюто в даден ресторант. Пеньо Иванов обаче препоръчва да наблегнем повече на зеленчуковите ястия. „Българинът е с вековни традиции в отглеждането на зеленчуци. И оттам е станал голям майстор в разнообразяване на ястията” – твърди той. Тиквички, червени чушки, зеле, праз, лук, патладжан, домати, фасул и още цяла „плеяда” масово отглеждани у нас зеленчуци влизат в състава на „ефирни” суфлета, мусаки, миш-маши, гювечета, баници и други специалитети, изпълващи сетивата с незабравими усещания. Да не говорим за богатството от мерудии и подправки, които придават типичен нашенски дъх на ястията. Сред тях челно място заема чубрицата – „царицата” на българските подправки, която се използва единствено у нас. Широко разпространени са магданозът, копърът и джоджанът, наложили се като задължителна добавка към супи и всевъзможни месни и зеленчукови манджи. И накрая десертите – сиропираните тулумби, кадаифи, реванета и баклави, които се срещат и в съседните балкански страни, са истинско предизвикателство за всеки чревоугодник с любопитно небце. Пеньо Иванов ни съветва да се насладим и на по-семплия, но здравословен вкус на плодовете, растящи в изобилие по нашите земи и влизащи в състава на невероятно разнообразие от домашно приготвени сладка и компоти, на които е трудно човек да устои.
Снимки: Венета Николова
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..
Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на..
Старият влек в село Говедарци, община Самоков предстои да бъде модернизиран като четириседалков лифт с капацитет от 1520 души на час. Подобно предложение..
Предимно облачно
Разкъсана облачност