Село Илинденци или как сред красивата природа се съчетават мраморът и изкуството

публикувано на 02.08.11 в 12:31

Снимка: www.artcenterilindentci.com

Преди 108 години на църковния празник Илинден на 20 юли /2 август по стар стил/ започва Илинденско-Преображенското въстание – връх в освободителните борби на българите от Македония и Одринско. Те остават под османска власт и след Освобождението на България от петвековно османско владичество през 1878 г. Въстанието е потушено, но събужда европейското обществено мнение за съдбата на българите в тези земи. 2 август е и празник на село Илинденци, Благоевградско. По-голяма част от жителите му са потомци на бежанци от няколко села в Егейска Македония. Те се заселват в него след Букурещкия мирен договор, сложил край на Втората балканска война от 1913 г. С такова родословие е и 45-годишният кмет на Илинденци Бойко Ибришимов.

„Жителите на селото са около хиляда – разказва той. – Около 80 процента от тях са пенсионери. Част от работещите мъже изкарват прехраната на семействата си в цехове за мраморни изделия – тук се намира най-голямата кариера за мрамор на Балканите. Жените пък са главно в шивашки цехове. Лозарството и винарството също са важен поминък за нас. Има и хора, които се препитават от туризъм. Тук идват гости както от България, така и от чужбина. И остават доволни – селото е заобиколено от върхове и интересни скали. Оттук тръгват пътеки към Пирин планина. Правят се преходи към Вихрен и други върхове.”

Природата в този край е изключително красива и разходките в нея зареждат с енергия и спокойствие. Една от пътеките води към извор с лековита вода, край който е построен параклис. Други отвеждат към карстови пещери и живописни планински местности. Бойко Ибришимов смята, че селският туризъм тук има все още неразгърнат потенциал за развитие. И е една от алтернативите на гурбета.

„От младото поколение, което е на моите години, една част преживяват, като отиват зад граница – споделя той. – Работят в Испания, Англия, Германия, връщат се, после пак излизат. Ако нямат работа в някой мраморен цех, спасението е да припечелват в чужбина и да се прибират.”

От друга страна пък в Илинденци са избрали да живеят британци и руснаци.
„Имаме две семейства англичани, които се заселиха преди 4-5 години, купиха си къщи, живеят си постоянно в селото – посочва кметът. – Имаме и едно семейство руснаци, които също купиха къща. Всички са пенсионери. Направили са си кокетни дворове, много хубаво озеленени. През лятото на гости им идват доста техни приятели, роднини, които много харесват нашия край.”

Руските и британските съседи на местните хора са ходили на курс по български и без проблем общуват с тях. „Нещо повече, придобиха нашите навици – допълва Ибришимов. – Събираме се, веселим се заедно, играят хора с нас, после изпращат снимки в Англия и Русия.”

Важни събития за селото са двата събора. Единият всъщност е празник на виното, който се организира в първата февруарска събота. На него местните винари – най-малко 50-60 човека, показват различни вина. Сортовете грозде, от които се прави напитката, са различни: керацуда, широка мелнишка лоза, каберне, рубин… И, въпреки че са домашно производство, вината се пробват от професионални дегустатори, най-добрите от тях получават награди.

Другият събор се провежда в съботата или неделята, които са най-близки до празника на селото на 2 август. Обичайно на него се стичат роднини и приятели от различни краища на страната. Тази година съборът е бил на 30 юли. И е бил украсен с фолклорни песни, изпълнени от женския певчески състав на селото, с танци на деца от Сандански, с изпълнения на оркестъра на Иван Станишев, познат в целия регион.

За популярността на Илинденци не само у нас, но и в чужбина, допринася много Международният симпозиум по скулптура, чието първо издание бе в 1998 година. Замислен от известния български скулптор Иван Русев, той събира творци от различни краища на света. Тук те имат възможност да общуват, да създават свои произведения, от които се ражда цял скулптурен парк. Мечтата на Русев е в подножието на Пирин да бъде оформен артистичен „Мраморен град” със своя инфраструктура и средища. Тази година симпозиумът ще бъде през септември. Специален гост ще бъде акад. Светлин Русев, който ще представи творбата си „Каменни картини”. Иван Русев пък ще добави към артистичния „град” свои „Каменни фенери”.