Една от най-известните детски книги в САЩ има шанс да се появи и на нашия пазар със 77 години закъснение. “Добри”, написана по спомени на българския скулптор Атанас Качамаков през 30-те години на миналия век, чупи рекордите по продажби в САЩ, но досега не бе превеждана у нас. Кой е Атанас Качамаков и как се ражда книгата “Добри”? За това разказва Емилия Велинова, директор на историческия музей в Перник:
“Атанас Качамаков е познат и непознат в България. Бестселърът “Добри” е разказ за живота на художника емигрант, роден през 1898 година в с. Лясковец, от детските му години до надеждите на родителите момчето да поеме земеделската работа, като порасне. Талантът му обаче го праща в Художествената академия в София, където завършва скулптура при проф. Иван Лазаров, а след това заминава за САЩ. От 1924 г. се установява в Холивуд и става художествен директор. Работи в тогавашните суперпродукции “Бен Хур”, “Царят на царете”, “Елена от Троя”, “Ноевият ковчег”. Негово дело е паметникът на Джордж Вашингтон в Ню Йорк. Книгата за малкия Качамаков се родила спонтанно. Вечер в дома му се събирали приятели и всеки трябвало да разкаже своята история. Когато домакинът започнал да разказва, писателката и журналистката Моника Шанън настояла да стенографира, а после произведението било отпечатано. “Добри” излиза в Ню Йорк през ноември 1934 г., а само месец по-късно е избрана за най-интересното произведение в САЩ за месец декември. Журито, присъдило наградата, се оглавявало от съпругата на президента Франклин Рузвелт – Елинър. През юни следващата година второто издание на “Добри“ получава наградата на името на Джон Нюбъри (1713-1767) за “Най-забележителният принос към американската детска книжнина за 1934 г.” Още тогава българският консул в САЩ Константин Попатанасов, близък приятел на автора, в писмо до БАН съобщава за успеха на книгата, но никой не я превежда на български. Затова пък в САЩ до 1966 г. са пуснати 11 нейни издания с илюстрации от самия художник.”
Книгата вече има български вариант след уникален за страната ни групов превод. Двайсет ученици от езиковата гимназия “Симеон Радев” в град Перник се заемат с превода под вещото ръководство на своите преподаватели. Как книгата стига до тях и чия е идеята за превода?
“При едно от посещенията си в САЩ бившият директор на Историческия музей в Перник, етнологът Симеон Мильов, попада на книгата и е приятно изненадан от нейната история. Той я донася в България, за да я направи достояние на българите – разказва Емилия Велинова. – Негова е идеята да я предостави на пернишките ученици – едно предизвикателство за техните езикови знания и възможност да ги запознае с този велик българин, малко познат в родината. С подкрепата на историческия музей и младежкото литературно списание “Кръг” книгата вече звучи и на български език. Преводът е готов, но все още не се намира издател за уникалното томче. Пазят се два екземпляра – един в библиотеката на училището и един в Историческия музей в Перник. Поне 2 500 лева са нужни, за да се появи литературното бижу по книжарниците. И още едно предизвикателство: обявили сме конкурс за съвременен поглед при илюстрирането на книгата. В него ще участват ученици от художествената паралелка към гимназията в Перник. Ще публикуваме успоредно и оригиналните илюстрации на Атанас Качамаков.”
В края на 70-те години Атанас Качамаков се връща в България и прави голяма изложба в Националната художествена галерия. Негови творби, над 50 картини, се пазят във фонд “13 века България”, дарение от големия творец.
Снимки: fond13veka.org /илюстрации на Атанас Качамаков към книгата “Добри”/
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..