Магията на акордеона в българската народна музика

"Граовско хоро"

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Кръшно хоро"

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Шибилево хоро"

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Брезнишко хоро"

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Копаница"

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

От времето на първия патент за акордеон, регистриран във Виена през 1829 г., звукът на този инструмент се свързва с различни национални традиции. Примери са френските шансони, латиноамериканското танго, кумбия и др. От началото на двадесети век акордеонът навлиза и в българската народна музика. За първи път е забелязан в група с цигулка, кларинет и тъпан в село Дълбок извор, Пловдивско. Десетилетия по-късно на това място е учреден голям празник на сватбарските оркестри, както свикнахме да наричаме формациите от нов тип.

Акордеонистите у нас свирели в началото само с дясната си ръка, тъй като автентичната ни музика не познава хармоничните съчетания. Минават 20-30 години докато се появят самобитни изпълнители на този инструмент. Те успяват да пренесат в свиренето си характерните български ритми и интонации. Първият изявен изпълнител, смятан за основоположник на акордеонното свирене в България, е Борис Карлов. След него акордеонът се приема за “народен инструмент” и неизменно присъства в състава на оркестрите от сватбарски тип.

Борис Карлов

Роден през 1924 г. в българо-ромско семейство, Борис Карлов засвирва 12-годишен на акордеон „Хонер”. Развитието му напътства Карло Алиев – неговият баща. Кларинетист, забележителен ромски музикант, Карло е създател и ръководител на легендарната „Софийска кореняшка група”. Изпълненията на формацията звучат по Радио София от 1935 г. и са сред най-обичаните по онова време. След смъртта на баща си Борис Карлов поема ръководството на групата. От средата на 40-те години на миналия век той превръща акордеона в своя съдба. Става най-известното име на фамилията, създава уникален стил. Неповторимите „карловски” хорà и до днес звучат в ефира на БНР и по света. Умира в сръбския град Кралево през 1964 г. Брат му Христо Карлов казва в интервю: ”Пътувах петнадесет години с групата на Борис Карлов. По концертите ни държаха на сцената до един-два часа през нощта – аплодисменти, бисове… В Югославия го имаха за бог – на ръце го носеха… И никакво сръбско – само български хора свирехме. Бях втори акордеонист в бисерите „Дудино”, „Граовско”, „Шопско хоро”...

През 40-те години на миналия век сред изпълнителите, които свирят „на живо” в Радио София, се появява млад музикант – акордеонистът Иван Кирев (1924) от село Нова надежда, Хасковско. С висше музикално образование, той се отдава на народната музика и акордеона. Аранжира песни и съпровожда с оркестъра си именити изпълнители, създава хорà за соло акордеон. Неувяхващо остава неговото „Кръшно хоро”.

В поредицата майстори на акордеона е и Иван Шибилев (1927-1985) от с. Трояново, Бургаско. Син на народен музикант, той участва в първите записи на “Първомайската група”. Концертира със звездите на народната музика Вълкана Стоянова, Борис Машалов, Павел Сираков и др. От 1957 г. е сътрудник на БНР. Създава над сто хорà и ръченици, записани на грамофонни плочи, поместени в сборници. Сред най-популярните е неговото “Шибилево хоро”.

Емил Колев от с. Баница, Врачанско има неоценим принос в популяризирането на акордеона в народната ни музика. Тази година се навършват 80 години от рождението му. Като музикант, възпитаник на Националната музикална академия и ръководител на оркестър за народна музика, той обработва инструментални и вокални мелодии, а собственият си репертоар подбира от фолклора на Западна България. Един от шедьоврите в него е прочутото “Брезнишко хоро”.

Ибро Лолов (1932), подобно на Борис Карлов, е потомък на кларинетист от “Софийската кореняшка група”. Единадесетгодишен започва да свири на акордеон в софийските ресторанти. В началото на 50-те години на м. в. прави първи запис за БНР – известното до днес “Филиповско хоро”, а след него и други, превърнали се в хитове на народната музика, като неговата брилянтна „Копаница”. През дългия си творчески път е отличен в редица международни конкурси. Най-скъпа му е първата награда от световния музикален фестивал „Сърцето на акордеона” – Франция (1983). Самият Ибро Лолов нарича стила си „шопски”, музиката си –“темпераментна”, а маниера на изпълнение определя като „стакато-свирене”.

Споделете

Магията на акордеона в българската народна музика

Още от категорията

"Разказвай ми за нещо"

В музиката няма невъзможни неща

"Един път на един милион"

Българско Национално Радио