София – древна и модерна, подредена и хаотична, вечна и постоянно обновяваща се… Различни са лицата на нашата столица, които всеки ден са откривани от много чуждестранни гости. А те най-често се интересуват кога и как е основан градът, как се е променял обликът му през различните епохи. Отговори на тези въпроси могат да бъдат открити и зад стените на една знакова за столицата сграда – църквата „Света София”. Моментите от нейното историческо развитие, като парченца от древна мозайка, подреждат сложния пъзел от събития, сложили своя отпечатък върху миналото на София.
© Снимка: Мария Пеева
Зад стените на храма се пази наследство от античния град Сердика. Днешната базилика е построена в края на V и началото на VI век над останките от две по-ранни гробищни църкви. Тя става пазителка на източния некропол на Сердика. При различни археологически разкопки са открити гробници, стенописи, изящни подови мозайки, които сега се реставрират и консервират, за да бъдат достъпни за посещение от туристите в един уникален подземен музей.
През Средновековието, в началото на ІХ век, градът, вече под името Средец, е включен в територията на българската държава. След покръстването на българите, пак в ІХ век, храмът продължава да играе важна роля в живота на местното население. За значението му говори и фактът, че в средата на XIV век градът е преименуван от Средец на София. След османското нашествие църквата е превърната в джамия. Две големи земетресения обаче разрушават минарето и олтарната абсида. След Освобождението от османска власт /1878 г./ сградата е служила за складиране на газ за градското осветление. По-късно на покрива й била монтирана наблюдателна кула на столичните пожарникари. Направените археологически изследвания обаче разкриват високата й историческа и художествена стойност. Храмът е възстановен, а през 1930 г. е осветен и отново започва своя духовен живот. През 50-те години на ХХ век е обявен за паметник на културата.
Въпреки че той е посветен на Божията Премъдрост, с името му са свързани различни интересни легенди, които често не отговарят на историческите данни. Например италианският пътешественик Джовани Беналия, посетил града в 1682 г., разказва, че църквата е изградена от дъщерята на Константин Велики – София, и носи нейното име. Австро-унгарският археолог и географ Феликс Каниц в своите пътеписи също описва местно предание, според което градът е посветен на византийска принцеса, наречена София.
© Снимка: Мария Пеева
Обвита в много легенди, „Света София” не е само една от най-значимите раннохристиянски базилики в Югоизточна Европа, но и неделима част от живота на софиянци. Неслучайно тя е предпочитано място за кръщенета и за едни от най-красивите сватби. И днес вратите й са широко отворени за множество миряни, дошли в храма на неделна литургия. Тук намираме и 27-годишната Аделина Симеонова – една от многото млади християни, дошли да се причестят. За нея църквата „Света София” е нещо повече от място за богослужение:
„Причината, поради която идвам в тази църква е, че именно тук, на това място, вярата в Бога ме промени, сякаш започнах да живея нов живот – казва Аделина. – Това ми даде радост, която досега не бях изпитвала, както и пълнота, смисъл на живота. Идването на службите, причестяването, стана неделима част от битието ми. Тук усещам духа на времето, а общуването с християните много ми помага, защото те станаха част от моето семейство. Този храм е като дом, като убежище.Той е мястото, където се срещаме с Бога. В църквата „Света София” намерих разбиране, тя ми е на сърце и тук ми е много приятно да идвам.”
Пазителка на историята на града, православен храм с висока културна и религиозна стойност, църквата „Света София” като туптящо сърце продължава да бие в ритъма на красивата ни и древна столица.
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..