Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

На хайдушкото сборище – песни и предания за български хайдути

Кшатриите в Индия, митичните войни на Древна Елада, благородните рицари от Средновековието... Подвигът им е възпят в стих или песен, независимо от епохата, в която са живели – независимо от географската точка, в която са се родили. Смелост и героизъм са наситили и съдържанието на огромен дял от българския фолклор. Специално място в него заемат песни, предания и легенди за хайдушкото движение, чието начало се губи далече назад във времето и представлява важен дял от предосвобожденската ни история. И днес народните изпълнители пеят за реално съществували личности, за факти и събития от нашата история.

© Снимка: www.lostbulgaria.com

Много са легендите, в които са пресъздадени моменти от живота на хайдутите

“Събрали са се на хайдушкото сборище все отбор млади юнаци” – така започват редица народни песни, за да разкажат за юначни битки или за легендарните хайдушки трапези. В България има десетки местности, познати под името “Хайдушко сборище”. На някои от тях и до днес се провеждат народни събори – в знак на почит към хайдутите и хайдушкото движение. Едно от най-популярните хайдушки сборища е Агликина поляна. Това митично място е свързано с дейността на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Тяхната чета е сформирана през 1868 г. в опит до се повдигне национално въстание срещу османските поробители. Двамата воеводи умират, не навършили 30 години. След като четата е разбита, Стефан Караджа е заловен и обесен от османските власти. А Хаджи Димитър, тежко ранен в боя, е отнесен от свои четници под един планински връх. Въпреки грижите на местни овчари, умира от раните си. Много са легендите, в които са пресъздадени моменти от живота на двамата воеводи. Една от тях разказва как Хаджи Димитър тръгнал на бой с враговете си. Битката била неравна, но юнаците успели да се спасят от войската, която ги преследвала. Вечерта Хаджи Димитър седнал със своя племенник – също четник – на хайдушкото сборище. Момчето му припомнило, че е събота, а според народното вярване, на този ден от седмицата не бива да се започва никаква работа. Воеводата му отвърнал: “Не се страхувай! Ние ако загинем, други ще ни довършат работата.” Трети по длъжност в четата, след Хаджи Димитър и Стефан Караджа, бил Иван Попхристов. Получил военно образование в Русия, в четата той бил инструктор по стрелба и военни умения. Хаджи Димитър го ценял изключително много. Народни песни разказват как веднъж Иванчо попаднал в затвора, а воеводата тръгнал да го освобождава. “Нощем през поля вървеше, денем през гъсти дъбрави... та си Иванчо освободи.”

Според историците, легендарният Индже войвода е роден в средата на ХVІІІ век. Загива в бой с османските войски през 1821 г. Истинското му име е Стоян. Баща му умира, когато Стоян е съвсем малък. Вторият му баща го дава в Цариград, в школата за еничари. Там получава сериозна военна подготовка. Както и прозвището си “Инже”, което на турски означава “тънък”. По-късно напуска формированието, в което е разпределен след завършване на школата. Става воевода на конна хайдушка дружина из планините Странджа и Сакар. Знаменосец на дружината е Кара Кольо. Според едно предание Индже се опитал да организира бунт срещу османците в началото на ХІХ век. Притежавал е невероятни лидерски способности и военни умения. Народът ни е възпял не само легендарната му смелост. В песни и легенди образът на Индже е предаден с много почит и любов. Според едни народен текст, дори гората плаче за него. “Разплакала се гората. Гората и планината. И на гората дървето. И на дървето вършето...” Чул ги Индже войвода и се провикнал: “Кольо ле, Кольо байрактар, развивай Кольо, байраци, събирай, Кольо, юнаци, гората да развеселим, гората и планината...”

В българската история има няколко воеводи с името Стоян. Един от тях е предвождал дружината си в Стара планина. Веднъж дружината му била обкръжена от многобройна армия. Само чудо можело да ги спаси. Стоян воевода събрал момците и им казал да се молят. И наистина Бог чул тяхната молитва – паднала гъста мъгла и покрила всичко наоколо. Хайдутите, скрити от очите на враговете си, ги нападнали неочаквано и ги сразили. Родът на Стоян воевода и до днес пази много песни и предания за своя юначен предшественик.

Още от категорията

Средище на родолюбие и познание в „Долината на чановете“

Тази година Националното училище за фолклорни изкуства в родопското селце Широка лъка навлезе в половин вековния си юбилей. С уникалното си профилирано обучение по народно пеене, традиционни български инструменти и танци, то се утвърди в средище за..

публикувано на 02.11.21 в 14:13
Икона на Свети Димитър от Несебър, XVI- XVII в.

Свети Димитър – закрилник и чудотворец

В българската традиция Димитровден е сред най-тачените и обичани празници. Източното православие чества паметта на Свети Димитър Мироточиви на 26 октомври. На същата дата е и народният Димитровден, свързван с поврата в годишното време. Вярва се,..

публикувано на 26.10.21 в 05:10
Стефка Бонева и нейните съмишленици искат да да възродят блясъка на бусинската керамика

След дълго затишие в село Бусинци отново се завъртя грънчарското колело

Бусинци вече не е само географско понятие на картата на България. Малкото село, разположено сред красивите хълмове на историко-географската област Знеполе, посреща все повече хора, заради възможността да се запознаят с една забравена традиция, която..

публикувано на 20.10.21 в 10:17