Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

„Вграждай, майсторе...”

Къща, строена през далечната 1897 година, но запазила своята красота със зидове и стени изградени от ръчно дялан камък
Снимка: БГНЕС
Камък, определени видове почва, дърво и малко слама – това са традиционните материали, от които майсторите изграждали българските къщи векове наред. А в хоросана слагали понякога яйца и кръв от животни, наред с традиционните вар и пясък. Така зидовете ставали толкова здрави, че понякога дори съвременните машини трудно могат да ги разрушат. Когато човек гледа някои възрожденски къщи или вековни мостове, трудно може да повярва, че повечето строители в миналото били самоуки. Много от тях не разбирали от чертежи и архитектурни планове. Но получавали знанията си от опитни майстори, които им предавали тайните на занаята.

В някои райони на страната ни има много добре запазени къщи, построени от кирпич – ръчно направени тухли. Интересен е фактът, че тази технология се е съхранила до средата на ХХ век, а сградите и до днес са в много добро състояние, запазвайки чудесна топлоизолация. В миналото популярен бил и т. нар. „паянтов градеж” – конструкция от дървен скелет, пълнеж и мазилка. Колкото и странно да изглежда, този градеж е не само здрав, но и устойчив на атмосферни влияния и земетресения. Някога майсторите владеели различните видове строителни техники, а също – дърводелство и каменоделство.

Според легендите, строител е и „българският Икар”. Историята е следната – един турски султан преживял премеждие, при което едва оцелял. Решил да построи в Одрин джамия в знак на благодарност към своя Бог. По това време България била част от Османската империя. Извикал султанът най-прочутия строител – българинът Манол. Седем години строил майсторът. Храмът, който издигнал, бил „за чудо и приказ”. На раздяла султанът попитал: „Можеш ли, майсторе, да построиш по-хубава джамия от тази?” Майстор Манол отговорил: „Човек се учи докато е жив. Сигурно тук съм направил грешки, които няма да допусна при следващия градеж и той ще стане още по-хубав.” Управникът заповядал да затворят Манол в едно от минаретата докато е жив. Изобретателният майстор успял да сътвори друго чудо – криле от дърво. Един ден хората в Одрин видели огромно летящо създание да се рее в небето и да се отправя към родната Тракия. Така майсторът успял да спаси живота си и да остане в народните предания и песни.

© Снимка: www.bg.wikipedia.org

Кадин мост

У нас и до днес за запазени десетки възрожденски къщи, които удивляват със своята архитектура. Съхранени са и редица мостове. Строени преди векове, много от тях са действащи съоръжения – със или без съвременна намеса. Един от тях е Кадин мост, построен над река Струма. На него има надпис на турски език, който разказва, че мостът е построен през 1469-1470 година. С този мост са свързани няколко легенди. Една от тях разказва, че мостът бил поръчан от високопоставен турчин като признание за смелостта и красотата на една българка. Според друго предание, в този мост е била вградена жива съпругата на един от майсторите.

Мотивът за вграждането на човешка сянка или дори на жив човек е много разпространен в традиционното ни словесно и песенно творчество. Учените го откриват и в редица древни исторически източници на други народи. Разтърсващо звучи българската легенда за тримата братя строители, които започнали голям градеж. Всичко, направено през деня на „ясно слънце”, нощем се разрушавало на „ясна месечина”. Спомнили си те поверието, че за да е здрав строежът, трябва да се вгради човек в основите му. Решили да вградят сянката на първия, който мине покрай сградата на другия ден. И да не казват на никого за това решение, та съдбата да избере жертвата. По-възрастните братя предупредили жените си да не им носят храна, както имали обичай. Само най-малкият постъпил честно и не казал на младата си невеста. А тя, в стремежа си да бъде добра съпруга, рано-рано отишла да занесе закуска на любимия си. Двамата по-големи братя вградили сянката й, а младата жена скоро се разболяла и напуснала този свят.

Майстор (или Уста) Кольо Фичето е най-известният строител от Възраждането. Истинското му име е Никола Иванов Фичев. Не легенда, а истинска история е сътворил този уникален строител, архитект, човек със забележителен естетически усет. С безброй забавни истории народните разказвачи разнасяли славата му на професионалист. Една от тях пресъздава следния сюжет – строил Кольо Фичето мост на труднодостъпно място. Когато хората тръгнали по него за пръв път, се страхували да не рухне. За да ги успокои, майсторът легнал под моста и изчакал всички да преминат през него. Така с живота си Уста Кольо Фичето гарантирал творението си. Според друга легенда, майсторът пеел и свирел много добре. Бил весел и безкрайно обичал своята работа.

Още от категорията

С празника на св. Андрей Първозвани започва поредицата от зимни празници

Честван в последния ден на ноември, в народните традиции Андреевден се осмисля като част от коледно-новогодишния празничен цикъл. Много от ритуалите, свързани с тази дата, се изпълняват и до днес. А дори най-младите у нас са чували поверието,..

публикувано на 30.11.21 в 07:00

Средище на родолюбие и познание в „Долината на чановете“

Тази година Националното училище за фолклорни изкуства в родопското селце Широка лъка навлезе в половин вековния си юбилей. С уникалното си профилирано обучение по народно пеене, традиционни български инструменти и танци, то се утвърди в средище за..

публикувано на 02.11.21 в 14:13
Икона на Свети Димитър от Несебър, XVI- XVII в.

Свети Димитър – закрилник и чудотворец

В българската традиция Димитровден е сред най-тачените и обичани празници. Източното православие чества паметта на Свети Димитър Мироточиви на 26 октомври. На същата дата е и народният Димитровден, свързван с поврата в годишното време. Вярва се,..

публикувано на 26.10.21 в 05:10
Подкасти от БНР