Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Български олимпийски успехи: „По-бързо, по-високо, по-силно” в цветовете на българския трибагреник

Иванка Христова е непобедима в сектора за тласкане на гюле на Олимпиадата в Монреал през 1976 г. и става първият български олимпийски шампион в леката атлетика.
Снимка: www.bgolympic.org
Леката атлетика е основна част от Олимпийските игри от тяхното създаване в античността. Древните игри включвали спринт с дължина от около 192 метра, а запазени данни за победителите в това състезание датират от 776 година преди Христа. Според историците това е и годината, през която са проведени първите Олимпийски игри. Векове по-късно, след възраждането на модерната олимпиада през 1896, България успява да завоюва слава на най-престижния форум на планетата и в този атрактивен спорт.

Въпреки че България е сред 14-те страни, който участват на първата съвременна олимпиада, проведена само 18 години след Освобождението от османско владичество, страната няма представител в лекоатлетическите дисциплини. Българските лекоатлети дебютират на олимпиадата в Париж през 1924 г. Четирима състезатели представят страната през тази година. Това са Любен Карастоянов, Кирил Петрунов, Антон Цветанов и Васил Венков.

В сравнение с останалите спортове обаче, развитието на леката атлетика в България остава бавно. През 1938 година се провежда първият конгрес на Българския лекоатлетически съюз и се отчита броят на неговите членове. Те са общо 459 младежи и 23 девойки, а само 120 от тези спортисти са над 18 години. Но чак след Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година светът започва да говори с възхищение за българските лекоатлети. В Германия Диана Йоргова печели сребърен медал в дисциплината скок на дължина, а Йорданка Благоева е втора в скока на височина. И двете състезателки остават само на сантиметър от златото. През същата година Василка Стоева печели бронзов медал в хвърлянето на диск. Иванка Христова допълва българският женски триумф с бронз в тласкането на гюле.

Йорданка Благоева

Игрите в “Монреал ‘76” са изключително успешни за родната лека атлетика. Иванка Христова този път е непобедима в сектора за тласкане на гюле и става първата българска олимпийска шампионка в леката атлетика. Тогава Йорданка Благоева печели втория си медал – бронз в скока на височина, а Мария Вергова печели сребърен медал в хвърлянето на диск. Николина Щерева също става втора в бягането на 800 м. Щерева е и първата лекоатлетка от България, която участва на финала на две дисциплини в една олимпиада. Успех сред мъжете записва Петър Петров, който е един от финалистите в спринта на 100 м в Канада, а на следващата олимпиада в Москва през 1980 печели бронзов медал. В Москва Мария Вергова печели сребърен медал в хвърлянето на диск.

Най-големият триумф за родната лека атлетика идва по време на игрите в Сеул през 1988, когато Йорданка Донкова печели олимпийското злато в дисциплината 100 м с препятствия, а Христо Марков става шампион в тройния скок. Медалът на Марков е първото олимпийско златно отличие при мъжете в лекоатлетическа дисциплина. На същата олимпиада легендарната Стефка Костадинова, която се състезава в скока на височина завършва на второ място, а Цветанка Христова печели бронза в хвърлянето на диск. На следващата олимпиада в Барселона Христова печели сребро в своята дисциплина, а Йорданка Донкова взима бронза на 100 метра с препятствия. Традицията на българските победи в леката атлетика утвърждават световни звезди и в края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век Стефка Костадинова вече е една от тях. На Световното първенство по лека атлетика в Италия през 1987 българката поставя световен рекорд в скока на височина — 209 см, който все още не е подобрен. Златният олимпийски миг за Костадинова обаче идва на игрите в Атланта през 1996, където тя триумфира с титлата.

Стефка Костадинова остава в историята на леката атлетика с легендарния си скок от 209 см. – рекорд, който не е подобрен и до днес.

През 2000 година Тереза Маринова печели златото в тройния скок от олимпиадата в Сидни. Най-големият успех в бягането на 100 м при жените регистрира Ивет Лалова, която на Олимпийските игри в Атина през 2004 година завършва на 4-то място. През 2011-а Лалова демонстрира, че е в отлична форма и спортните коментатори ненапразно я наричат «най-бързата бяла жена на планетата», след като се класира за финала на 100 метра на Световното пъренство по лека атлетика в Южна Корея, което се проведе през август. България очаква от Лалова и останалите български атлети запомнящо се представяне догодина на олимпийските игри в Лондон.

Ивет Лалова

Снимки: www.bgolympic.org, архив, БГНЕС



Още от категорията

Уилиям Чолов

Радослав Росенов и Уилям Чолов са европейски шампиони по бокс

Два златни и два бронзови медала от Европейското първенство по бокс за младежи в Будва, Черна гора спечелиха българските национали.  Радослав Росенов в категория до 60 кг и Уилиам Чолов до 75 се качиха на върха на почетната стълбичка. С бронз се..

публикувано на 24.10.21 в 10:39

Биляна Дудова оглави световната ранглиста в своята категория

Българската шампионка по борба Биляна Дудова поведе световната ранглиста в категорията до 59 кг. Това става след като 24-годишната състезателка на „Юнак Локомотив“ в гр. Русе спечели първа световна титла в своята кариера на шампионата на планетата в Осло...

публикувано на 19.10.21 в 13:54

Григор Димитров е напът да се върне в ТОП 20

Най-добрият български тенисист Григор Димитров прескочи седем места до №21, благодарение на полуфинала си в турнира от сериите „Мастърс” в Индиън Уелс, където последователно победи Даниил Медведев и Хуберт Хуркач, преди да отстъпи на бъдещия шампион..

публикувано на 18.10.21 в 15:33