„През последните 30 години Земята е направила 30 обиколки около Слънцето, което означава, че сме изминали 30 милиарда километра.” Това е само една от равносметките на българските учени астрономи за годишнината от откриването на Националната астрономическа обсерватория в Рожен. През 1981 г. в красива местност в българската планина Родопи екип от Института по астрономия към БАН започва работа в най-големия астрономически комплекс в Югоизточна Европа. Оттогава всеки ден, без значение дали е празник или делник, с двуметров телескоп, тежащ 80 тона, се извършват редовни наблюдения по различни научни програми. Астрономът Димитър Колев разказва, че Роженската обсерватория е първата на територията на Европа, в която е заснета Халеевата комета при последното й появяване през 1986 г.:

„През 1990 г. беше наблюдавано изключително рядко явление, казва още ученият. – Избухване на вещество от двойна система със скорости, надминаващи 6000 км в сек. Това е нещо, което дотогава не беше наблюдавано. То предизвика голям интерес и много отзиви в света. Над 1500 статии са публикувани досега от българските астрономи. Най-важното от съществуването на тази обсерватория е, че две поколения астрономи вече са минали през нея и са получили висока квалификация. Няколко десетки наши колеги са на работа в чужбина. Някои са професори в Харвард. Други са участници в програми на НАСА и Европейската космическа агенция. Наскоро беше регистрирана звезда „свръхнова” в галактиката Андромеда, казва Димитър Колев. – Това са много важни моменти, тъй като тези обекти възникват неочаквано и е добре да бъдат засечени и да се изследват. Но нашата работа не е само в откритията. Науката е като редене на тухлички. Бавно, методично, понякога се обърква размера на тухлата, сваля се, слага се друга. Точно това прави нашата обсерватория. Методично изследва обекти, които са достъпни за нашите технически възможности. Ние участваме и в много международни програми. С удоволствие приемаме млади колеги от Балканите, Полша, Украйна, Русия. Под егидата на ЮНЕСКО провеждаме специални школи, в които повишаваме квалификацията на тези млади учени. Ние сме много удобно място за такава цел и аз мисля, че това ще бъде една от бъдещите ниши, в които ще се развива нашата национална обсерватория”, казва с надежда астрономът.

Когато преди 30 години Роженската обсерватория започва своята научна дейност, технологията за наблюдение е все още фотографска. Няколко години по-късно астрономите попадат във време, през което се извършва смяна на старите с по-нови, съвременни технологии. В работата навлизат компютрите:

„Сега нещата са по-лесни, но много по-невидими за околните, казва Димитър Колев. – Ние няма какво да покажем. Всичко е в компютъра и само крайният резултат вече може да се демонстрира на екрана. Всяка обсерватория си има архив. Старият ни архив, който е върху фотоплаки, в момента се дегитализира с помощта на специални скенери. Сега всичко това минава вече в цифрова форма. Нашата обсерватория е институция, която има свое място в интелектуалния потенциал на България, казва дългогодишният учен. – Тя развива този потенциал и може да даде още много на страната ни.”

За отбелязване на своята годишнина, Националната астрономическа обсерватория „Рожен” провежда от 26 до 29 септември международна конференция под надслов „Тридесет години с поглед към небето”.