Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Фондация „Ден Гри” в търсене на думата „бъдеще” за децата чрез изкуство и игри

Екипът на фондация "Ден Гри" смята, че за здравословното развитие на децата в риск са необходими не само битови условия, но и духовни грижи.
Снимка: Фондация "Ден Гри"
„В Кения няма дума за бъдеще. За нас ще бъде интересно предизвикателство да вкараме чрез изкуството и децата дума за бъдеще в езика суахили, на който говорят повечето кенийци” – това изречение на известната българска театрална режисьорка Елена Панайотова съдържа целия смисъл, минало, настояще и бъдеще на нещата, които тя и нейният екип от Фондация „Ден Гри”, наречена на името на Бог Тангра, правят вече десет години.

Началото на историята

Началото е 1998 година, когато четирима млади български артисти – Елена Панайотова, Анелия Григорова, Ивайло Петков и Анна Кирилова решават да основат фондация с идеята да се подпомага и развива изкуството, да се търсят нови форми и те да служат за социалното интегриране в обществото на групи хора и по-специално на деца в риск. Както днес Елена казва – търсехме съвсем друго значение на изкуството. Година по-късно фондацията е вече факт, а през 2002 година успяват да спечелят и европейска субсидия от Европейската културна фондация и реализират артистична експедиция до смолянското село Широка лъка.

Елена Панайотова
„Идеята беше действащи артисти да населят мястото, да вземат интервюта от местните хора и накрая на престоя си там да направят представление или пърформанс”. По време на тази експедиция се случват две ключови срещи, бележещи бъдещето на всички, замесени в „Ден Гри”. „Самите деца ни намериха, а не ние тях. В Широка лъка има дом за деца-сираци ” Катя Ванчева”, който съществува от много години и когато ние пристигнахме, децата от този дом започнаха да идват при нас, да гледат какво правим и да се включват в артистичните упражнения-игри, които правехме. Общуването ни с тях стана много бързо и лесно, а няколко седмици по-късно на същото това място, в единствения тогава ресторант в града, се запознахме с английския бизнесмен Адам Бейджър, който започваше тогава успешен бизнес в страната ни. Оказа се, че той купува на всеки три месеца храна за тези деца и търси начин да им помага постоянно. Всичко което последва след това е, че лятото направихме девето издание на Лятната театрална Академия за деца в риск в Широка лъка”, като приказка разказва историята Елена.

Днес тя и екипът й от професионални артисти имат разработена цяла програма за работа с деца чрез изкуство, която помага за тяхната интеграция и реализация. Някак горчив привкус оставя фактът, че това е възможно благодарение на подкрепата не на държавни институции или българи, а на чужденец, който е повярвал безрезервно на идеята, че освен на битовото ниво е много важно да се осигурява и духовна храна за децата. Елена Панайотова с видима гордост обяснява, че тази година са успели да осъществят и разменна младежка програма на тийнейджъри от гимназия в Хага, Холандия, които са помогнали в провеждането на Академията в края на юни и началото на юли месец.

Как изкуството помага на общности в риск?

„Това е една практика, която се появява преди 20 години в Европа и през последните 10 е напълно приета и използвана. Например в Холандия тя се превръща в културна политика, изисквайки от всички артистични организации да работят с деца. Аз дълги години преподавам в училището за изкуства в Утрехт, като част точно от екипа по театър и образование и виждам колко важно е да се пробуди ентусиазмът за изкуство в детето, като първата крачка винаги е най-трудна”, разказва Елена. От практиката си е научила, че чрез игрите с маски, кукли и танци децата се учат да комуникират с другите и със себе си, осъзнават и приемат ценностите за добро и лошо, научават се на концентрация и дисциплина, което е от съществено значение за успешното им социализиране и развитие в света на големите. „Нашият проект завършва с голямо представление, в края на трите седмици в Широка лъка и това е много вълнуващо за самите децата – те виждат, че непознати на тях хора ги гледат и им се радват. Подобно преживяване се оказва изключително важно за самочувствието им и им дава увереност, че се справят с това което правят, нещо което децата с родители получават като усещане всекидневно”, обяснява режисьорката.

Цялата разработена програма от фондация „Ден Гри” предстои да се преведе на езика суахили и да се разработи в Кения през месец ноември. ”Друг английски гражданин –Крис Хенеси присъства на финалното ни представление миналата година в Широка лъка и беше силно впечатлен от постигнатото с програмата ни. Той е дълбоко убеден, че с децата трябва да се работи точно по този начин и с такава програма – танци, музика, подход по-скоро музикален и игрови, а не психологически. И понеже той помага на различни програми за работа с деца в Африка и по-специално в град Кесуму, до езерото Виктория в Кения, ни предложи да реализираме програмата си там. Аз много се надявам да може да осъществим една голяма международна програма „Артисти за деца” на различни места по света. Проектът в Кения е замислен като пилотното й издание, в което ние селектираме 18 местни артисти, танцьори, музиканти, които ще бъдат обучени от наш европейски екип теоретично и след това за три седмици ще се направи театрална академия с децата на място. В края на ноември ще завършим с представление, след което тези артисти ще имат възможност да развият техни проекти за следващите шест месеца. В проекта ще се включат шест дома с деца от 6 до 14 години, които ще участват в програмата”, разказва Елена Панайотова.

В екипа, който заминава за Кесуму, са включени актрисата Вероника Петрова, перкусионистът Тома Бранкованов, сценографът Анна Кирилива, холандецът Йенс Якоб, куклената актриса Роси Миновска и Тера Йонкер от училището по изкуства в Утрехт.

Очакванията

„Най-важното е да разпространим заразата и да обучим хората” – признава Елена. Тя продължава да събира средства и да търси спонсори за изграждане на постоянен център за работа с деца в Широка Лъка и всички артисти, с които фондация „Ден Гри” ще работи в бъдеще по света, да идват на обучение в България. „Така ще може да им предадем достатъчно умения, така че те сами да реализират собствените си мечти за работа с деца и да помагат на своята общност”, чертае смело бъдещето Елена Панайотова, в което не просто вярва, но и смело преследва.
По публикацията работи: Весела Кръстева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05

Графити в Благоевград напомнят 20-годишната ни история в НАТО

Преди дни в Благоевград беше представен цветен графити-стенопис, създаден във връзка със 20-ата годишнина от членството на страната ни в НАТО. Стрийт-арт творбата може да се види на   ул. "Славянска" №65 и е реализирана с подкрепата на..

публикувано на 10.11.24 в 08:05