Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Безбог – едно неповторимо място, високо в Пирин планина

Снимка: Албена Безовска
Да си представим, че за място на своята ваканция сте избрали Банско, Добринище или село Баня, разположени в полите на Пирин планина. Наслаждавате се на топлите минерални извори, открити и закрити басейни, спа процедури… Едва успявате да опитате от всички чудеса на националната кухня в този край на България. Ако обичате планината, очакват ви и десетки маршрути, независимо дали е лято или зима. Едно от най-живописните места наоколо ще откриете в района на връх Безбог.

© Снимка: Албена Безовска



От Добринище има седалков лифт, който ще ви изведе на 2236 м. надморска височина, до Безбожкото езеро. И не забравяйте фотоапарата си. Ще видите картини, които още дълго ще искате да си припомняте. Ако е лято, очите ви ще потънат в безбрежната зеленина – пътят ви ще мине над столетни борови дървета. Лифтът спира непосредствено до голямата хижа „Безбог”. От там започва т.нар. „Малка душевадка” – основната пътека към връх Безбог, която се вие към езерото Попова капа. От хижата можете да се отправите и към Кременските езера, към върховете Джангал и Стражите. Но дори да останете цял ден на поляната, ще запомните завинаги тази разходка.

© Снимка: Албена Безовска


Завършена през 1981 г., хижа „Безбог” е строена близо десет години. На пет етажа е, има малки стаи, апартаменти, голяма столова, а един от етажите съвсем наскоро е обновен и осъвременен изцяло. От прозорците на хижата се вижда езерото и върха – от едната страна. А от другата – селищата, сгушени в полите на Пирин.

Много легенди се разказват за това място. Според една от тях бог Перун (може би това е първото име на Пирин) имал красива дъщеря, която живеела край Самодивските езера. Наблизо живеел бог Бес – зъл и неприятен, който искал да открадне девойката. Научил за това брат й Джангал и тръгнал да я спасява. Подгонил Бес, настигнал го на един връх, убил го и го затрупал с камъни. Оттогава мястото носи името Безбог, а натрупаните на върха камъни са следа от случилото се. Друга легенда обяснява, че името на върха произлиза от думите „без” и „Бог”. Случили се трудни и тежки времена, а хората възкликнали: „Това място е без Бог!”

© Снимка: www.bg.wikipedia.org

Хижа Безбог през късния април, когато започва топенето на снеговете.

Когато човек попадне сред тази красота, по-скоро му се иска да възкликне: „Само Бог може да създаде това!”.

На това мнение е и бай Славе, стопанин на малката хижа „При бай Славе”, която е точно до езерото. Построена е на площ от 100 кв.м. Бай Славе е участвал в строежа на голямата хижа, а след това издигнал своя. Какви гости посреща обикновено, идват ли чужденци и от кои страни – ето и отговорът му:

© Снимка: Албена Безовска

„През изминалата зима имахме най-много австрийци, французи и шведи. От други националности също – германци, руснаци, българи, разбира се. Имам много приятели по света, които идват тук всяка година. В цяла Европа се пише за нас в интернет форумите. А отскоро разбрах, че ни имало и в Австралия и Нова Зеландия. Доволни останали хората и пишат. Голямата хижа бе построена след като лавина отнесе предишната. Направена е с „къртовски” труд. Всички материали са пренесени отдолу върху самарите на коне и катъри, за да се положи началото на строежа. Аз съм свидетел на всичко това. Първоначално нямаше път, по-късно беше построен и стана по-лесно. При довършителните работи вече имаше и вертолет, но това беше чак през 1981 г.”

Бай Славе е човек, когото едва ли очаквате да видите на тази надморска височина. Общителен, усмихнат и много сръчен, той наблюдава дейностите в малката кухня, помага там, ако се налага. И почти през цялото време разговаря с гостите. Сред тях можете да видите много известни личности – политици, музиканти, актьори. „Аз пари за реклама никога не съм давал, но без хора не оставам” – казва още той. Шегува се, че стойностите на кръвното му налягане може да послужат за сверяване на медицинските уреди за измерване. Живее целогодишно в хижата, рядко слиза в Добринище. Една от историите, които ни разказа, е следната.

„Отишла журналистка при местен възрастен овчар, за да го попита как е доживял до дълбока старост. Той й отговорил следното: „Ти, момиче, откакто си дошла, все си гледаш часовника. А аз цял живот не съм имал часовник на ръката и началник над главата.” Та и с мен е така – продължава бай Славе. Освен това, в планината хората се променят. Стават по-сговорчиви, по-добри. Дори мисля, че ако всички започнат да идват тук, най-накрая ще станем човеци.”

Красотите на този дял от Пирин планина, хижата и бай Славе – всичко това наистина е описано в безброй интернет страници и форуми. Но по-добре е човек сам да опита и билковия чай, и боровия мед. А защо не и малко греяно вино и ракия, топли ястия и препечен хляб... И разбира се, хубава компания от добри приятели. Какво друго му трябва на човек след цял ден разходки из витите пътеки на Пирин планина!?
По публикацията работи: Албена Безовска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Пътувай бавно, почивай активно или как селският туризъм у нас навлезе в нова фаза

Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на..

публикувано на 27.08.24 в 10:15

Когато небцето пътешества във времето – кулинарните турове все по-популярни сред младите у нас

Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си . Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути,..

публикувано на 16.08.24 в 09:25

Гл. ас. Радослав Йорданов: Няма как да опознаеш Дунава, ако не се "гмурнеш" в него

Лятото може да е незабравимо не само с почивка край морето, а и с разходка до дивите плажове на Дунава. Всяко от градчетата по бреговете на голямата река си има своето място, където човек може да разпъне чадър и да стъпи върху фините речните пясъци...

публикувано на 14.08.24 в 09:45