Българите пиели ракия много преди тя да се появи на трапезата на други европейски народи. Това твърдение на учените произтича от находка, направена през изтеклата седмица в старопрестолния град Велико Търново. По време на разкопки на хълма Трапезица, осеян с останки от Средновековието, археологът Константин Тотев попада на фрагмент на съд от XIV век, върху който разчита надпис, съдържащ думичката „ракиня”. Няма съмнение, че става дума за традиционната за Балканите алкохолна напитка ракия, която у нас е на особена почит. Любопитното обаче е, че откритият надпис е сред най-старите свидетелства за употребата й въобще, твърдят учените.
© Снимка: bnt.bg
„Аз пих на празника … ракиня” – този графит на старобългарски върху керамична купа от XIV век е на път да преобрази представите ни за пътя на огнената вода през вековете. Много вероятно е болярите ни да са пиели ракия 200 години преди напитката да стане популярна в Европа. Впрочем още в древността хората са познавали дестилацията. Предполага се, че този вид алкохол е измислен от арабите, а думата „ракия”, идва от арабската „арак”. Но характерен за арабската напитка и нейните деривати по света е анасоновият й вкус, за разлика от нашенската, приготвяна от грозде, сливи и др. плодове. Впрочем ракията, в различните й разновидности, е разпространена в повечето Балкански страни, където се „подвизава” с наименования като „раки”, „ракъ”, „рачиу” и пр. Предполага се, че омайното питие е пренесено в България по време на чумните епидемии през Средновековието и първоначално се е използвало като лек срещу болестта. Нашите предци обаче оценили и незаменимите му вкусови качества. Както и свойството бързо да повишава градуса на настроението. Затова ракията придобива широка популярност, превръщайки се в неотменна част от местния бит и фолклор. В наши дни алкохолният еликсир присъства с повод и без повод на трапезата ни. Но в това няма нищо случайно. Съдейки по находката на хълма Трапезица ние сме сред първите на континента, опознали и оценили по достойнство сладостта на тази напитка! „На въпросния съд с необичайния надпис попаднахме докато проучвахме некропол на църква от ХІV век ” – каза проф. Константин Тотев, който ръководи разкопките в северния участък на крепостта Трапезица.
© Снимка: Венета Николова
„Става дума за част от малка купичка, или чаша, изпълнена в прочутата „сграфито” техника, практикувана от търновските грънчари. Тази техника отличава съдовете с характерна художествена украса, с изображения на растения, на хора, животни и пр. Но най-любопитното е, че допълнително, след като съдът вече е влязъл в употреба, върху него е бил издраскан текстът „Аз пих на празника… ракиня”. Не е ясно обаче за кой празник става дума. Но подобни надписи са характерни за различни метални съдове, сервизи, които в миналото са били надписвани от притежателите им. За пръв път обаче попадаме на надпис, при това толкова стар, съдържащ думата „ракия”. Предполагаме, че притежателят му е бил гражданин, или военен, погребан в некропола, на юг от тази много голяма църква, която в момента разкриваме.”
© Снимка: Венета Николова
Според историка Божидар Димитров има и други сведения за употреба на ракия по нашите земи. Едно от тях датира от 1372 г. Става дума за доклад на турския пълководец Лала Шахин до главнокомандването на Османската империя, в който българските войници са описани, като „едри, мустакати и на вид добре калени на боеве, само че навикнали да употребяват вино и ракия, с една дума – хора веселяци”. Историята и археологията ще бъдат сред основните козове на България в преговорите с ЕК ракията да бъде най-после призната за традиционна българска напитка. Ценителите на питието у нас нямат търпение то да бъде патентовано в Брюксел като чисто нашенски продукт. Само така акцизната ставка върху него ще падне с 50%, което пък ще намали крайната му цена. Проблемът е, че и други Балкански страни претендират за права върху ракията. За нашенските любители на „водата на живота” обаче две мнения няма – ракията си е чисто българско изобретение, което по вкусови качества засенчва всички останали нейни разновидности по света. Достатъчно е човек да отпие поне една огнена глътка от някоя нашенска домашна грозданка или сливовица, за да се убеди в това!
На 8 януари Православната църква чества свети Григорий, епископ Български, преподобни Георги Хозевит, свети Емилиан Изповедник, преподобна Домника, мъчениците Василиса и Марионила, 7 отроци и 20 войници. Сведенията за св. Григорий, еп...
Днес отбелязваме 80 години от т.нар. "Кървава Кореда". На 7 януари 1945 година започва масово избиване и малтретиране на хиляди българи във Вардарска Македония заради българското им самосъзнание. Кървавата баня е подготвена по лично нареждане на..
На 7 януари, Ивановден, Православната църква чества свети Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. Той е връзката между Стария и Новия Завет - последният пророк, подготвил юдеите за идването на Спасителя. Ражда се половин година преди Иисус..
На 9 януари Православната църква чества свети мъченик Полиевкт, свети Петър, епископ Севастийски, преподобни Евстратий, свети пророк Самей...
На 10 януари Православната църква чества св. Григорий епископ Нисийски, преподобни Дометиан епископ Мелитински, свети Маркиан, свети Теофан..
Прожекция на документалния филм на журналистката Милена Милотинова "Само защото бяха българи" се състоя в София и припомни събитията от т.нар...